Валентиниан I: Разлика между версии

 

===Войни на запад===

 

От 365 до 367 г. германските племена [[алемани]] нахлуват в Галия, нанасяйки значителни щети в провинцията. Нашествениците няколко пъти пресичат Рейнската граница и завладяват [[Майнц]], преди да бъдат накарани да се оттеглят. През 368 г. Валентиниан започва наказателна контраофанзива в земите на алеманите между Рейн и Дунав. С цената на големи усилия и загуби самият император разбива алеманите при [[Битката при Солициниум|Солициниум]] и навлиза на тяхна територия, след което сключва примирие през [[371]] година. Част от алеманите влизат в римската армия или са преселени в Северна Италия. Възстановени са римските укрепления по река [[Рейн]], засегнати от варварите.

 

През зимата на [[367]] г. избухва въстание сред гарнизоните на [[Адрианов вал|Адриановия вал]] в провинция [[Британия]], която след това е опустошена от едновременно нахлуване на [[пикти]]те, [[скоти]]те, [[франки]]те и [[сакси]]те. Историкът Амиан Марцелин дава на тези събития името "Великата конспирация" (barbarica conspiratio), поради организираното взаимодействие между варварските сили. Положението става толкова критично, че на [[комит]] [[Флавий Теодосий|Теодосий]] (баща на бъдещия [[Теодосий I]]) му отнема две години (367-369), за да възстанови реда в провинцията.

 

В Северна [[Африка]] е потушен бунтът на Фирм, а набезите на [[бербери]]те са прекратени ([[372]] г.). През [[373]] г. римляните търпят поражение от [[сармати]]те, в което губят два легиона. След 373 г. Валентиниан I воюва по река Дунав и защитава Панония от нахлуването на [[квади]]те, германско племе, населяващо земите на днешна [[Моравия]] и [[Словакия]].

===Вътрешна политика===

В отношенията си с подвластните, Валентиниан I бил склонен към тираничност, въпреки неговата религиозна толерантност и лидерски качества. Макар да увеличил данъците, той се стремял да облагодетелства обикновените поданици, подобрил здравеопазването в Рим и издавал закони, облекчаващи положението на най-бедните. Намалил дворцовото разточителство, строго наказвал своеволията на евнусите и не фаворизирал прекалено своите роднини. Ограничавал претенциите на християнското духовенство и аристокрацията за поземлена собственост, поради което бил непопулярен сред тях.

 

Императорът не се разбирал добре с едрите земевладелци и със съсловието на сенаторите в [[Рим]], които не го понасяли заради липсата му на висока култура, неговото грубо и враждебно поведение спрямо богатите, образованите и изтъкнатите граждани, както и поради навика му да прибягва до углавни обвинения в измяна, водещи до екзекуции и конфискации, чрез които присвоявал нужните за управлението средства. Както пише историкът [[Амиан Марцелин]], императорът проявявал чести изблици на гняв и изпитвал удоволствие да хвърля арестанти в клетка заедно с освирепели [[мечка|мечки]].

 

==Външни препратки==

* [http://www.roman-emperors.org/vali.htm Valentinian I (364-375 A.D)] ''De Imperatoribus Romanis''

* [http://www.roman-empire.net/collapse/valentinian-I.html Flavius Valentinianus (AD 321 - AD 375)]