Атанас Илиев (психолог): Разлика между версии

Роден в [[Стара Загора]] на [[1 декември]] [[1893]] г. Следва [[философия]] в [[Русия]], [[Швейцария]] и [[Франция]]. Довършва образованието си в [[Софийския университет]] през [[1918]]. Специализира [[психология]] във [[Виена]]. Учителства в [[София]]. В периода ([[1925]]-[[1927]]) е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“.Сътрудничи в издаването на "Натурфилософска библиотека" и на списанията "Българска мисъл", "Златорог", вестник "[[Литературен глас]]". От [[1937]] г. е преподавател в [[СУ "Св. Климент Охридски"]], а от [[1943]] [[доцент]] в [[Скопски университет „Цар Борис ІІІ - Обединител“|Скопския университет]], след това е и негов [[ректор]]. [[Професор]] по [[етика]] и [[естетика]] в СУ ([[1944]] - [[1962]]). Автор е на сборник есета "Между изкуството и живота. Естетически опити". Умира на [[9 февруари]] [[1985]] г. Привърженик на "интелектуалния интуитивизъм" (А. Бергсон), опитва да свърже ремкеанството (Й. Ремке) с [[психоанализа]]та. Отделно от това работи в областта на проблемитена етиката и естетиката<ref>Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр 48</ref>. Трудове по естетика, история на философията и етиката.