Костурска българска община: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
кирилско І → латинско I
Ред 8:
 
[[Файл:Kastoria Greek Antibulgarian Rally 1904.jpg|дясно|мини|250п|Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур, организиран от [[Герман Каравангелис]], през май 1904 година срещу идването в града на българския битолски митрополит Авксентий<ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=17&lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&show=1 Συλλογή Φωτογραφιών]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://grammos-pes.gr/photos/show_panorama/pid/856/allview/0/page/21 | заглавие = Πάρκο Εθνικής Συμφιλίωσης | достъп_дата = 24 февруари 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>]]
В новата българска училищна община влизат Панайот В. Дъмбенски (председател), Бейдов (секретар), Янко Вергов, Кали Сидеров, Марко Чадов и Константин Бояджиев (членове). За училище наемат къщата на Елена Кучомитана в махалата „[[Свети Безсребреници (Костур)|Свети Безсребреници]]“. В училището има 41 ученици, разпределени в ІI, ІІII отделение и ІI клас. По-късно Бейдов е уволнен поради нехайство и Каратанасов сам ръководи костурското училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17 - 18.</ref><ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 - 47.</ref>
 
В 1883 година, атестирани от [[Апостол Грежов]], ІI клас на костурското училище завършват Димитър Янков Вергов от Костур (по-късно запасен офицер във Варна), [[Иван Шишков]] от [[Здралци]], Козма Темелков от [[Тихолища]] (по-късно търговец в Америка) и Христо Спасов от [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref>
 
На следната учебна 1883 - 1884 година в Костурското българско училище освен Каратанасов преподават [[Търпо Поповски]], който е назначен за главен учител, и учителката Фания. Училището се помещава в къщата на Маньо Чамишев и има 40 ученици в ІI, ІІII и ІІІIII отделение. Председател на общината на мястото на оттеглилия се Панайот Дъмбенски става Козма<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref> (Янко<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>) Вергов от Костур. Училището среща много проблеми от страна на гърците, които често го нападат. След скандала с Бейдов Екзархията също първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и решението е променено.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 48.</ref>
 
През май 1885 година под натиск от владиката [[Кирил Димитриадис|Кирил]] Поповски, Бейдов и серия български учители в Костурско - [[Кузман Шапарданов]], хрупищкият Апостол Калоянов, [[Константин Дамянов]] - са вкарани в затворите в Кочра и Костур и костурското училище заедно с тези в в [[Хрупища]], [[Дъмбени]], [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Нестрам]], [[Кономлади]], [[Загоричани]] е затворено.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.</ref>
Ред 34:
Image:Kostur Seal1.jpg | Печат на общината с надпис „Българ. черков. общин. въ г. Костур†“, 1882
Image:Kastoria Bulgarian Community Seal 1892.JPG | Печат на общината с надпис „Бълг. църк. учил. общин. въ Костуръ 1892“
Image:Kastoria Bulgarian School Seal.JPG | Печат на училището с надпис „Бълг. м{{Уникод|ѫ}}жско ІІІIII классно училище въ Костуръ“
</gallery></center>