Лъв I Тракиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Owain Knight премести страница „Лъв I (император)“ като „Лъв I Тракиец“ |
кирилско І → латинско I |
||
Ред 27:
В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на [[Исаврия|исаврийците]], населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва да ги фаворизира и ги противопоставя на готските наемници, с което в крайна сметка императорът успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – [[Елия Ариадна]] за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан. Под името [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] той става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през [[474]] година.
При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля - предишната гвардия на палатинските схоли е заменена с нова такава, а именно тази на ''екскубиторите'' (лат. excubitores), или ескувити, съществувала сл. ок. 468 г. докъм средата на
По време на управлението на Лъв I [[Балкани]]те са опустошавани няколко пъти и отново от [[хуни]]те (ок. 466 г.), а по-късно и от [[вестготи]]те. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат [[Константинопол]] благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на [[Теодосий II]]. В нач. на 70-те г. се водят и няколко второстепенни конфликта в Кавказ и на арабската граница.
[[Файл:Piatto di ardaburio, argento fuso, 434 d.c. (found in 1769) 03.JPG|мини|left|200px|Изображение на [[magister militum]] Аспар и неговият син Ардабур]]
Управлението на Лъв
===Борба с готската фракция===
Ред 46:
Голямото влияние на император Лъв на Запад проличава отново когато остготският крал [[Теодорих Велики]] е призован на съд в Константинопол. Там той влиза в дворцовите кръгове, усвоява римската култура и военна тактика, като след години се връща в Италия, за да стане остготски крал.
Междувременно, поради провала на войната срещу вандалите, западният император Антемий е свален от варварските наемници на [[Рицимер]] през 472 г., а в Италия цари безвластие – тронът остава незает и за кратко време там се изреждат няколко от т.нар. ''"призрачни императори"'' – поставени от варварските армии самозванци, притежаващи малко или никаква власт. През 474 г. Лъв
Лъв I умира от [[дизентерия]] на 73 години на [[18 януари]] [[474]] година. Наследен е от петгодишния си внук [[Лъв II]]. Византийските хронисти считат Лъв Тракиец за един от сполучливите владетели на империята, въпреки многобройните пропуски на управлението и личността му.
| |||