Никифор I Геник: Разлика между версии

Поради недостига на ромейски поданици в [[Тракия]] и [[Гърция]], императора принудително заселва опустелите земи с население от [[Мала Азия]], което насила е принудено да напусне родните си места. Това довежда до избухването на неуспешен бунт в Анатолия, оглавен от военачалника Вардан Турк през 803 г.

 

 

През [[807]] г. императорът нарушава мирния договор с [[Първо Българско царство|България]] и предприема множество военни атаки с цел подчиняване на българското население, живеещо в южните части на Балканския полуостров. Конфликтът с българите става още по-сериозен след като хан [[Крум]] превзема крепостта [[Средец]] ([[809]] г.).

В планинските теснини на [[Върбишки проход|Върбишкия проход]] става страшна касапница. На разсъмване българите се нахвърлят върху палатката на василевса, където според българската възрожденска легенда Никифор бил посечен от хан Крум Страшни с думите: '''''"Като не щеш мира - на ти секира!"'''''. Не се знае със сигурност как точно загива Никифор. Някои казват, че ромеите го убиват с камъни, след като той пада, а от женоподобните му служители, с които той спи наедно, едни загиват в огъня на преградата, а други от мечовете на българите. В нощният бой освен императорът, загиват много видни велможи и военачалници - патриций Теодосий Саливара, [[стратег]]ът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безброй много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва ''„цялата християнска красота загина!”''. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едва успява да избяга в големи страдания до Адрианопол.

 

 

Българският хан Крум се прославя като победител над ромейския император и така се улеснява приобщаването на македонските славяни и разширението на държавата в посока към югозапад. Гордостта на [[хан Крум]] от Великата победа, най-ясно изпъква в разказа за съдбата на Никифоровата глава. ''„Като отрязал главата на Никифора'', пише летописецът, ''Крум очистил [[череп]]а и го обковал отвън със [[сребро]], с гордост карал славянските князе да пият.”''