Кукушка уния: Разлика между версии

В 1857 година в Кукуш връща като учител [[Димитър Миладинов]], придружен от [[Райко Жинзифов]] и двамата за пръв път отварят българско училище в града. Владиката [[Мелетий Византийски]] ги заплашва с афоресване, но е принуден да отстъпи и да приеме появата на българско училище.<ref name="Радев 116">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том ІI и ІІII, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.</ref> Кукушани обаче поискват и български владика, което е напълно неприемливо за Цариградската патрирашия, поради близостта на Кукуш до македонската столица Солун. Това поражда силно недоволство сред българското население в града.<ref name="Радев 117">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том ІI и ІІII, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 117.</ref>

Обединени от общата католическа опасност, [[Българска екзархия|Българската църковна община в Цариград]] и [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] установяват временно, негласно споразумение за единодействие. По общото съгласие на двете страни в Кукуш със специална задача, да окаже помощ на място, е изпратен българският епископ [[Иларион Макариополски]]. Същевременно там отива и главният ръководител на католическата пропаганда в Цариград, игуменът [[Еужен Боре]]. Между двамата духовници започва религиозен двубой.<ref>Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане в XIX век, София, 1927, с. 236, 237</ref> Крайната победа печели православният българин Иларион, а жителите на Кукуш заявяват, че са готови да оттеглят молбата си към [[Ватикана]], при условие че Цариградската патриаршия им даде български владика.<ref name="Радев 118">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том ІI и ІІII, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 118.</ref>