Хигс бозон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x интервали, 2x кавички, 2x нов ред, год.→г., дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 1:
'''Хигс бозонът''' е масивна [[Теория на скаларното поле|скаларна]] [[елементарна частица]]. Съществуването и е доказано и потвърдено от [[CERN|Европейската организация за ядрени изследвания - CERN]] на [[14 март]] [[2013]]
== Теоретични свойства ==
Ред 6:
С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[маса_(величина)|маса]] в материята. По специално, Хигс бозонът обяснява разликата между нулевата маса в покой на [[фотон]]а и сравнително масивните [[W и Z бозони]]. Масите на елементарните частици, както и различията между [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] (с носител фотона) и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) [[материя (физика)|материя]]. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.
Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса - 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко — от порядъка на 10<sup>-23</sup> части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад — например разпадът на Хигс бозона на два [[фотон]]а, или на четири [[електрон]]а, или на 4 [[мюон]]а, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. <ref name= Litov/> Досега (декември 2013) са наблюдавани четири различни модела на разпад
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания (CERN) край Женева<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 Големият адронен ускорител - в търсене на Хигс бозона, в. Дневник]</ref> и [[Фермилаб]].
== Откриване ==
На 4 юли 2012 от [[CERN]] съобщават, че при експериментите ATLAS и
На 14 март 2013 [[CERN]] потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон.
Ред 17:
Според някои, това е най-голямото научно откритие в областта на физиката от началото на 21-ви век.
На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс е награден (заедно с [[Франсоа Англер]]) с [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда за физика]] за това
{{Списък елементарни частици}}
'''
== Източници ==
Line 31 ⟶ 32:
[[Категория:Елементарни частици]]
[[Категория:Бозони]]
|