Киприян Картагенски: Разлика между версии

кирилско І → латинско I
м (fixing dead links)
(кирилско І → латинско I)
Роден е около 200 г. в езическо семейство. Става християнин и приема кръщение и скоро след това е ръкоположен за [[дякон]], а по късно и за [[презвитер]]. Oколо 249 г. е избран за епископ на Картаген.
 
През 254 г. влиза в противоречие с папа [[Стефан I (папа)|Стефан I]] по въпроса дали трабва да се счита за действително [[кръщение]]то, извършено от християни-еретици (напр., от епископи разколници). В [[Северна Африка]] било традиция, еретиците, приемани в църквата, да бъдат кръщавани отново. Традицията в [[Рим]], [[Мавритания]] (част от Северна Африка) и цялата останала църква била кръщението, направено от еретиците, да се смята за валидно, и да не се прави повторно кръщение. Киприян отстоява своята позиция и два пъти свиква поместен [[събор]] на епископите от Северна Африка, които, заедно с него, да потвърдят необходимостта от повторно кръщение на еретиците. В отговор, папа Стефан ІI издава [[декрет]], в който забранява "нововъведенията", т.е. повторното кръщение на приеманите в църквата еретици. Този декрет е последван от кореспонденция между Киприан и други духовници, както и от още един поместен събор на северноафриканските епископи.
 
Окончателната развръзка на този спор не е достигнала до наши дни. В по-голямата част от Северна Африка обаче, както и в [[Кападокия]] (на територията на днешна [[Турция]]), по традиция всички езичници, приемани в църквата, са били кръщавани повторно; в цялата останала църква, те са били приемани само с възлагане на ръце; до ден днешен, традицията в Римокатолическата и в повечето Православни църкви отговаря на издадения от свети папа Стефан ІI, декрет, а именно – кръщението на други християнски деноминaции се приема за валидно, и не се прави повторно кръщение, а само миропомазване (освен при православните, приели римокатолицизма, тъй като те са били помазани по време на тайнството Свето Кръщение).
 
В края на 256 г., по времето на император [[Валериан I]] (253-260), започва ново гонение на християните. Мъченически загиват и папа Стефан I, и избраният след него папа [[Сикст II]]. В Северна Африка, Киприян подготвя християните за очакваното преследване, като пише "В похвала на мъчениците" (De exhortatione martyrii), и дава личен пример, когато сам е изправен пред римския проконсул на 30 август 257 г. Киприян е изпратен на заточение. Една година по късно е върнат като затворник в Картаген. След назначаването на нов проконсул, Киприян е осъден на смърт и обезглавен с меч, на открито, пред голямо множество народ. Християни погребват тялото му, и на мястото на гроба и на екзекуцията му по-късно са построени църкви, впоследствие разрушени при нападението на [[вандали]]те.
562 695

редакции