Източно-западна схизма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gbrngbrn (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{POV}}
{{християнство}}
'''Източно-западната схизма (разкол)''',<ref>{{cite web | publisher = Дойче Веле | year = 2007 | url = http://www.dw.de/история-на-разцеплението-между-православието-и-католицизма/a-2601120-1 | title = История на разцеплението между православието и католицизма | work = dw.de | accessdate = 2013-05-27 | lang = bg}}</ref> позната и като '''Великата схизма'''<ref>Камерън, Ейврил, Византийците, Сиела, С., 2006, стр. 158</ref> (този термин по-късно се използва за [[Папска схизма|Папската схизма]]), е институционно-политическо (не духовно) разделение на [[църква (институция)|християнската църква]] на два основни дяла - [[католицизъм|Римокатолицизъм]] и [[православие|Източно православие]]. Разколът между [[Рим]] и [[Константинопол]] бележи началото си от [[1054]].
 
== Причини ==
Разколът е следствиекрайната точка от един по-дълъг период на институционно разделяне между двете църкви. Основната причина за него е нежеланието на константинополския патриарх, патриарх на "Втория Рим", да приеме върховенството в Църквата на римския папа. За разделянето спомогналиспомогнало и преувеличеното наблягане на вече съществуващите разлики между Западната и Източната църква в догмите, обредите и организацията. В този смисъл, една от причините за започналото разцепление сае културнитенеумението различияна междуцърковната изтокаинституция ида запада.постави СпоредХристовото мнениетоучение нанад други,културните източнитеразличия богословимежду насочвалиизтока погледаи си към философските въпроси на вяратазапада. От друга страна, до голяма степен причина за това се явява използваният език. Вв източната част на империята се използвал предимно гръцкият език, докато в западната — в науката, църковните служби и междудържавните отношения се използва латинският, което прибавяло към усещането за "чужд"-ост. ОказваВ себогословски план, че гръцкият (на който са първоизточниците на Светото писание) може да предаде богословски тънкости, непостижими за латинския,което явно проличава в спора за добавката "[[Филиокве]]", въведена през VІ в. от Западната църква.
 
През [[1014]] г. папа [[Бенедикт VIII (папа)|Бенедикт VIII]] окончателно утвърждава тази идея. Тази спорна от богословска гледна точка добавка ("и от Сина") през Х в. е критикувана от константинополския патриарх [[Фотий I]] по време на т.нар. "Фотиева" схизма и до ден днешен остава в основата на догматичните противоречия между двете Църкви.
 
Друга спорна точка между двете страни е учението за [[чистилище]]то. Според гръцките богослови междинна степен между [[рай|рая]] и [[ад]]а, наречена „чистилище“, не съществува, докато западните твърдят, че починалите без смъртен грях имат възможност за "очистване" през определен от Бога период, преди да се изправят в Неговото присъствие. Освен на богословскаинституционно-организационна основа съществували и второстепенни разногласия и по въпросите на църковната организация — напр. възгледи за епископския чин, въпроса за безбрачието ([[целибат]]а) на свещениците, начин на приготвяне на причастието ([[евхаристия]]та).
 
== Следствие ==
От геополитическа гледна точка, разколътинституционният междуразкол Източнатана Източна и ЗападнатаЗападна църква налага в Европа утвърдените вече два начина на управление - [[цезаропапизъм]] във Византия и Източна Европа, включително и в България, и [[папоцезаризъм]] в кралствата от Западна Европа. Католицизмът (вселенското християнство) акцентира върху духовната власт (папата), която се стреми към върховенство над светската власт (императори, крале). Чрез коронация папата утвърждава западноевропейските монарси, но има и властта да ги [[анатема|анатемоса]] и свали от власт. Тези два образеца просъществуват до появата на [[Реформация]]та и [[Абсолютизъм|абсолютизма]] в Европа.
 
== Развитие ==
 
През [[1054]] г. настъпва и разделението по същество. Католически обреди са отречени като покварени, а католическите църкви в Константинопол, принудително затворени. В Рим папа [[Лъв IX]], вече на смъртен одър, изпраща в Константинопол помирителна мисия, оглавена от [[кардинал]] [[Хумберт (кардинал)|Хумберт]]. След тримесечно напразно очакване патриархът да ги удостои с аудиенция, кардинал Хумберт издава от името на папата [[була]] за отлъчване на [[Михаил Керуларий]] от църквата. В нея са изброени обвинения на папата към Михаил Керуларий и Източната църква — че католиците били препокръствани, че свещениците се женели, че не се отлъчват онези, които носят бради и т.н.
 
Разделението на двете църкви бива затвърдено и от един исторически факт ,век и половина по-късно, когато на 13 април 1204 г. кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход]] превземат Константинопол. Това е станалостава по молба на претендента за император по онова време, [[Алексий IV Ангел]], син на детронирания византийски император [[Исак II Ангел]]. В замяна на възстановяването му на престола, последният обещава на кръстоносците 200 000 марки, провизии за похода им и 10 000 човека войска. След като те превземат града и го възстановяват на престола обаче, Исак IV Ангел не успява да събере обещаните средства, а населението на града се разбунтува и го детронира. Вследствие на това, след две години лагеруване пред стените на града под непрекъснатите византийски набези, кръстоносците решават да го нападнат и да си вземат обещаното насила. Това второ нападение също е успешно и кръстоносците разграбват византийската столица, подлагайки населението на клане и безчестие. Папата отлъчва кръстоносците, участвали в това дело, въпреки че скоро след това отново ги приема в Църквата. Като причина за превземането на Константинопол не бива да бъде отминат и съвсем неотдавнашният тогава погром, претърпян от западните християни, жители на Константинопол в края на ХІІ век, в резултат на който от ръцете на византийците загубват живота си няколко десетки хиляди души, главно венецианци и генуезци.
 
== Опити за обединение ==