Източно-западна схизма: Разлика между версии

Разколът е крайната точка от един период на институционно разделяне между двете църкви. Основната причина за него е нежеланието на константинополския патриарх, патриарх на "Втория Рим", да приеме върховенството в Църквата на римския папа. За разделянето спомогнало и преувеличеното наблягане на вече съществуващите разлики в догмите, обредите и организацията. В този смисъл, една от причините за започналото разцепление е неумението на църковната институция да постави Христовото учение над културните различия между изтока и запада. От друга страна, в източната част на империята се използвал предимно гръцкият език, докато в западната — в науката, църковните служби и междудържавните отношения се използва латинският, което прибавяло към усещането за "чужд"-ост. В богословски план, гръцкият (на който са първоизточниците на Светото писание) може да предаде богословски тънкости, непостижими за латинския,което явно проличава в спора за добавката "[[Филиокве]]", въведена през VІ в. от Западната църква.

 

 

Друга спорна точка между двете страни е учението за [[чистилище]]то. Според гръцките богослови междинна степен между [[рай|рая]] и [[ад]]а, наречена „чистилище“, не съществува, докато западните твърдят, че починалите без смъртен грях имат възможност за "очистване" през определен от Бога период, преди да се изправят в Неговото присъствие. Освен на институционно-организационна основа съществували и второстепенни разногласия и по въпросите на църковната организация — напр. възгледи за епископския чин, въпроса за безбрачието ([[целибат]]) на свещениците, начин на приготвяне на причастието ([[евхаристия]]та).