Тукидид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кирилско І → латинско I |
|||
Ред 46:
== Творчество ==
Трудът на Тукидид се състои от осем книги, като самото негово разделяне на книги, глави и параграфи е било направено не от него, а от издателите. Замисълът му е бил много обширен и е бил насочен преди всичко към изследването на съвременността, и най-вече на Пелопонеската война. По-голямата част от събитията са описани на базата на неговите непосредствени наблюдения и впечатления, а останалите - върху основата на допълнително събрани от него свидетелства и документи. Девет десети от обема на съчинението е посветен изключително на описанието на войната, и само една десета (
Самият Тукидид свидетелства, че е започнал да пише своето произведение още с избухването на войната, като още в самото начало е бил приел тезата, че му предстои да опише едно твърде важно и доста продължително събитие. В тази връзка той сочи, че като първостепенна своя задача си е бил поставил ''издирването на истината'', ''изнамирането и установяването на онова, което е сигурно'', без да използва непроверени сведения. Така или иначе, макар че във висока степен се е ръководел от собствените си записки, при описанието на събитията, които са станали след неговото изгнание и които не е можал да наблюдава лично, той напълно закономерно е използвал чужди писмени извори и във връзка с това е възникнал един все още неизяснен от историческата наука въпрос за използваните от него извори и отношението му към тях. Счита се за несъмнено, че Тукидид често е ползвал богат документален материал, и най-вече '''''текстове на важни международни договори, съхранявани в различни полиси'''''.
Ред 64:
</ref>
Само едно поколение дели Тукидид от [[Херодот]], но въпреки това в научно отношение произведението на Тукидид е изключително огромна крачка напред. В европейската историческа наука Тукидид се счита за ''основоположник на научно-критическия и драматургическия метод'', докато Херодот – на ''новелистическия'', като неговото произведение е и изключително важен паметник на античната проза. Освен това, докато Херодот е писал на йонийски, то Тукидид е поставил началото на използването в историографията на атическия гръцки диалект. Тукидид е преди всичко '''''историк на своето време, на съвременната история''''', за разлика от Херодот, които е историк на миналото. В тази връзка той (в сравнение с Херодот) е поставил и издигнал на преден план '''''ново изискване към историческия разказ''''', а именно '''''за максимална точност и критическа проверка на всеки съобщен факт'''''.<ref><span style=„font-size: 1em; font-family: 'Trebuchet MS', Trebuchet, Verdana, sans-serif; line-height: normal; text-align: justify; background-color: rgb(246, 246, 246);“>„Аз сметнах, че не трябва да записвам военните събития така, както ги научавах от първия срещнат или както на мен ми се струваха, а трябва да излагам тези събития, на които бях очевидец или които научавах от други, с точност, доколкото беше възможно с оглед на всеки един факт. Това се оказа мъчно, понеже очевидците на отделните факти не говореха едно и също било поради симпатиите си към едната или другата страна, било пък осланяйки се на спомените си.“ (
</ref> Именно сблъсквайки се с трудността на проверката на фактите от съвременната история е послужил като основание Тукидид да се отнася с голямо недоверие към преданията на миналото и значително по-късно извършваните исторически изследвания на миналото,<ref><span style=„font-family: 'Trebuchet MS', Trebuchet, Verdana, sans-serif; line-height: normal; text-align: justify; background-color: rgb(246, 246, 246);“>„Поради това, че беше минало много време, беше невъзможно да бъдат точно изследвани събитията преди тази война и от още по-старо време“ (
</ref> поради което във встъпителния очерк относно по-стария период от гръцката история той се ограничава само до реконструиране на най-общата картина на развитието, без да гарантира достоверността на отделните сведения.
| |||