Кьолнска катедрала: Разлика между версии

През 1164 г. архиепископът на Кьолн Реналд фон Дюсел придобиваполучава мощите на Тримата влъхви, които свещеният римски император Фредерик Барбароса взима от базиликата [[Свети Есторгио]] в Милано, Италия. (Частичасти от мощите по-късно са върнати в Милано.). Мощите имат огромно религиозно значение и привличат поклонници от всички краища на християнския свят. За тяхното съхранение се започва ново строителство, в модерния за времето готически стил, подобно на катедралата в [[Амиен]], Франция.

С настъпването през 19. в. на романтичния ентусиазъм към Средновековието и подтиквани от откриването на първоначалния план за фасадата, е решено, с подкрепата на протестантския [[Прусия|пруски]] двор, катедралата да себъде завърши катедралатазавършена. Това е постигнато чрез усилие на зараждащото се гражданско общество и по -специално на Общността на катедралните архитекти, основана през 1842 г., която събира две трети от необходимите разходи, докато пруската държава предоставя останалата една трета. Държавата вижда товав катотова начин за подобряване на отношенията си с големия брой католически поданици, които печели през 1815.

Строителните работи се възобновяват през 1842 г., базирани на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи, но като се използват по-съвременни строителни техники, включително железни покривни подпори. КорабътКорабната част е завършензавършена и сеса добавятдобавени кулите. Камбаните са монтирани през 1870 г.

Завършването на строителството на най-голямата катедрала в Германия се отпразнува като национално събитие на 14 август 1880 г., - 632 години след като е започнато. На тържеството присъства и император [[Вилхелм I]].

Ремонтът на сградата е завършен през 1956 г. През 1944 г. в основата на северозападната кула е извършен авариен ремонт, като са използвани тухли с лошо качество, взети от близки руини, катоа тази част е оставена видима като спомен от войната. През 2005 г. е взето решение кулата да себъде възстановивъзстановена в първоначалния сий вид.

Ремонти и поддръжка непрекъснато се извършват в някои част на сградата, която рядко е рядко напълноизцяло без скеле, тъй като атмосферните условия бавно разяждат камъните. Половината от разходите за ремонт и поддръжка все още се поемат от Общността на катедралните архитекти.

На 25 август 2007 г. катедралата получава нов стъклопис с големина 113 кв. м. в южния [[трансепт]]. Стъклописът е дело на германския художник [[Герхард Рихтер]] и се състои от 11 500 идентични по размер парчета от цветно стъкло. След загубата на оригиналния прозорец през Втората световна война, на неговото място е бил поставен временно такъв от обикновеннообикновено стъкло.