Василий I Български: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
кирилско І → латинско I
Ред 1:
'''Василий I български''' е първият глава (1186-1232) на възстановената самостоятелна българска църква след освобождението от византийско владичество. Възприеман е като български патриарх и след 1204 г. се подписва така, но канонически има статут на архиепископ и [[примас]] т.е. [[екзарх]].
 
В 1186 г. в освободените вече български земи между Дунав и Балкана Асен и Петър основават новата архиепископия със седалище в главния град Търново. При освещаването на новопостроената църква св. Димитър в края на 1185 или началото на 1186 г. според канона трима митрополити - Видинският и още двама ромеи, докарани от Асеневци за случая канонично помазват и ръкополагат новият български архиепископ Василий ІI и го обявяват за глава на самостойната българска църква в освободените земи. В диоцеза на Търновската архиепископия влизат Дръстърска епархия, която дотогава зависи от цариградския патриарх и Видинската, подведомствена на охридския архиепископ.
 
Нито Охридската архиепископия, нито Цариградската патриаршия реагират с някакъв свой акт отрицателно на случилото се, а последната дори й дава свето миро и не отрича да я счита за своя духовна дъщеря, но българският архиепископ няма официалното признание на самостойността си от останалите поместни Църкви. В това вижда шанс римският папа който влиза в преговори с цар Калоян и привличайки го в уния с Рим дава титлата [[примас]] и [[палиум]] на Търновския архиепископ, което се равнява на тогавашен [[екзарх]] в Източната църква и на патриарх, но от Западната църква. На 7 ноември 1204 г. папския кардинал Лъв помазва архиепископ Василий в посочения сан, а на следващия ден (Архангеловден) коронясва Калоян за суверенен владетел.