Ракево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
кирилско І → латинско I
Ред 44:
Останки от средновековно селище и неговия некропол са разкрити в местността под Рушки трап. Намерените в гробовете накити и други предмети датират от периода IX-XIV в. В местността Манастира има развалини от едноабсидна средновековна [[църква]], която е разрушена при поробването на България от турските нашественици в края на XIV в.
 
== Църквата "Св. цар Борис ІI"==
 
От съхранените архивни документи и от множеството спомени на възрастни жители на селото се изяснява неоспоримият факт – в основата на инициативата и изпълнените с трудности дейности по събиране на средства и организирането градеж и вътрешна украса на църквата стои една обичана и уважавана от цялата местна общност личност – отец Стефан. Още с пристигането си в Ракево отец Стефан (Цено Маринов Нинов от гр. Козлодуй), след пенсионирането на свещеник Кирил Манчев през 1925 г., подема инициативата за построяване на православен храм в селото. Той е и председател на църковното настоятелство, чиито членове са Хаджи Дамян Рангелов, Христо Генков, Христо Върбанов, Петко Иванов и Петър Митов. Според архива на Врачанска митрополия недостига на средства, особено в последните 1938, 1939 и 1940 година забавят строежа. Съхраняват се преписки между черковното настоятелство, отец Стефан и Врачанския митрополит Паисий, с преписи до Областния директор за този период, от които черпим ценни сведения като за трудностите около строежа на храма, така и за неговите строители, зографи и марангози; подробности около тържественото му освещаване. От тях научаваме, че изпълнението на строежа е възложено на арх. Дограмаджиев, който изработва и паметника в центъра на селото. Църковното настоятелство с решение от 21.01.1940 г. „Възлага на художника иконописец Илия Петров от София да ни благоукраси храма”, който изпълнява възложената му дейност по „стенната иконопис” в срок и според договореното. Комисия, назначена от Врачанския митрополит Паисий, констатира след преглед на изработените от резбаря Цветко Младенов Пелов иконостас и архиерейски трон, че „работата е акуратна и добросъвестна”. Желанието на ракьовчани и църковното настоятелство в селото новопостроеният храм „Св. цар Борис І”I” да бъде тържествено осветен на 15 май 1940 година е възпрепятствано от ангажираността на Епархийския архиерей по „посрещане на делегация на Англиканската църква”. От текста на поканата на комитета по освещаването до Врачанския митрополит Паисий научаваме и датата на официалното освещаване на църквата – 27 октомври 1940 г.: Ваше Високопреосвещенство, на 27 октомврий н. г. ще се извърши освещаването на новопостроените църква, паметник и мост в с. Ракево, Врачанско. По този случай се угажда ГОЛЯМО НАРОДНО ТЪРЖЕСТВО, на което ние ще изразим нашата привързаност към църквата, отдадем почит на загиналите герои по бранните полета и признателността си към строителството в нова България. Комитета по освещаването има честта да Ви покани да присъствувате на тържеството и Ви молим Ваше Високопреосвещенство да приемете отличните ни към Вас почитания. Секретар – свещеник Стефан Маринов”(18.10.1940 г.) (ТДА-Враца, Ф 381к, оп. 1/а.е. 547) ''(Автор – Калина Тодорова)''
 
== Редовни събития ==