Дунав мост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
кирилско І → латинско I
Ред 46:
== История ==
 
Проучванията по възможността за изграждането на мост на р. Дунав и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] с излаз на Бяло море започват още с края на Кримската война (1853-1856 г.). Построяването на мост над плавателната река е осмисляно в контекста на изграждането на жп линия. Под натиска на Австро-Унгария [[Османската империя]] възприема строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград, с отклонение от Ниш до Солун.<ref>ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 839, л. 25-27; Ю. Данчов. Половин век железопътна политика. – В: Архив на държавните железници и пристанища в България, кн. ІI, 1928, 51-51; Хр. Хесапчиев. Служба на България в чужбина. С., 1993, 347-348. </ref>
 
Три години след [[Освобождението на България]] – 1881 г., се установяват първите контакти между Българското княжество и Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав.
Ред 52:
Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и [[Зимнич]]. Българският министър-председател [[Петко Каравелов]] е резервиран, защото свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и ще обремени прекалено много финансите на Княжеството. Вероятно П. Каравелов не е бил убеден в искреността на намеренията на румънското предложение, тъй като още от 1882 г. Букурещ предприема мерки за насочване на трафика от Западна и Централна Европа към своето пристанище [[Кюстенджа]]. <ref>Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с.348; ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 97, л. 1-10; Е. Стателова. Дипломацията на Княжество България 1879 – 1886. С., 1979, 52-53, 59, 80.</ref>
 
През 1890 г. в бр. 47 на в. Славянин (Русе) е поместено съобщение за проведен търг в Букурещ, иницииран от румънска страна, за построяването на мост над р. Дунав. На търга присъстват “Ал. Маргиломан – министър на общите работи, Дука – гл. директор на железниците и Силаги – инженер”. В търга участват седем фирми,сред които и тази на [[Айфел]]. Най-ниска цена за строителството на моста предложило дружество Фив Лил, а в последствие на него било възложено и изграждането на конструкцията.<ref>в. “Славянин" (Русе), г. ІХ, 10 ян. 1890, № 47, с. 187. </ref>
 
В началото на ХХ в. идеята за строителство на мост на р. Дунав между България и Румъния навлиза в нов етап. Периодът съвпада с оформената вече ясна концепция за изграждането на железопътните мрежи на двете страни. Ускореното икономическо развитие на България в началото на ХХ в. определя търсене на нови и сигурни връзки с Австро–Унгария, Германия, Франция и другите напреднали държави. Честите стопански и политически конфликти между Сърбия и Австро–Унгария (т. нар. “[[свинска война]]”, 1906–1911 г.) се отразяват негативно на българския обмен със Западна и Централна Европа. Австро–Унгария от своя страна също търси начин да заобиколи Сърбия при икономическите си контакти с България и Турция.