Бронзова епоха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
кирилско І → латинско I
Ред 121:
За средната бронзова епоха цари единодушие 2000/1900 – 1600/1500 г. пр. Хр. Началото на късната бронзова епоха е през 1600-1500 г. пр. Хр., а за край на бронзовата епоха се приема 1200-1100 г. пр. Хр.
 
През ІІII-ІІІIII хил. пр. Хр. е открит бронзът. С бронзови накрайници на дървените рала обработката на земята се усъвършенства. С бронзови оръжия – [[стрела|стрели]], [[копие|копия]], [[меч]]ове, [[война]]та започва да изглежда лесно занятие. В съперничеството за [[злато]], земи и власт [[племе]]ната враждуват и често воюват помежду си. Войната става част от човешкото ежедневие.
 
Краят на ІІІIII хилядолетие пр. Хр. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи на [[Евразия]]. В големите средища на земеделската култура окончателно се разпада родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност на няколко места. [[Матриархат]]ът постепенно отпада и се утвърждава [[патриархат]]ът. Според някои автори, бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата. Според други, промяната не се дължи на [[миграция]], а на сезонни локални премествания на населението или предаване на нова култура от съседни територии – век през който е започнала експлоатацията на бронза и в края на епохата той е широко разпространен. Бронзовата епоха съвпада изобщо с ІІII хил. пр. Хр., но бронзовата [[металургия]] и културата на патриархално-родовите общини на места се появяват значително по-рано поради неравномерното развитие на човешките общества. Изцяло в бронзовата епоха попадат великите цивилизации на Двуречието и Египет. В тези страни класовото общество и държавата се появяват още през каменно-медната епоха. Сплавта от мед и олово е позната на различни места още през ІІІIII хил. пр. Хр. Още с появата си медта станала важен предмет за обмен. Производството на бронз зависело най–вече от възможностите за разпространяване на оловото.
 
Най-простият и същевременно най-ефикасен при условията на първобитната техника метод за добиване на рудата се състоял в следното:
Ред 133:
Важно предимство на бронза пред медта е, че той е много по-твърд и по–устойчив на корозия. Всичко това е гарантирало бързия успех на бронза като суровина, без разбира се да го прави господстващ в производството. Той не е могъл да измести напълно каменните и кремъчните оръдия, костените дръжки и други подобни. Тежките и масивни сечива като мотики, лемежи за плугове, лопати и други рядко се изработвали от бронз. Но през II хил. пр.н.е. бронзът постепенно започва да преобладава във всички области на производството и бита. Това повишава производителността на човешкия труд, особено с развитието на плужното земеделие, и помага за диференциране на обществени категории при условията на разлагане на родовообщинните отношения. Става лесен преходът към класова робовладелска структура.
 
Още един фактор в развитието на стопанството през бронзовата епоха се появява с одомашняването на коня. Известен навярно още от III хилядолетие пр.н.е., конят става важно средство за превоз и пренос едва през ІІII хил. пр. Хр., но не само това. Във вътрешноконтиненталните степни райони на Евразия конят става основно животно в стопанството на много народи, които по силата на вътрешни обществени условия се превръщат в подвижна сила и опасни съседи на земеделските племена на Юга. Така се създава и онази естествена диференциация между номадските и полуномадските народи и уседналите земеделци. Бронзовата епоха и по нашите земи съвпада с ІІІIII и ІІII хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в [[Карановска култура|Караново]], където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В [[Казанлък]] бронзовата култура се явява след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I-III.
 
Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените [[наколно жилище|наколни селища]], открити в дълбоките слоеве на [[Варненско езеро|Варненското езеро]]. Досега са известни значителен брой между с. Страшимирово и Варна. Някогашните жилищни площадки, закрепени на дъбови, брястови или тополови колове, са се разполагали над сладководните води на езеро, образувано от водите на Девненската река. Глинените и костените женски фигури, украсената с инкрустация и графит керамика не се отличават от тези в могилните селища при [[Русе]], [[Салманово]], [[Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI|Коджадермен]], [[Караново VI]] и др. от енеолита. Най-важните данни, които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили – Дипсизката могила при [[Езеро (село)|с. Езеро]], Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. [[Биково]], Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и [[Михалич (Област Хасково)|Михалич]], Хасковско, Разкопаница и [[Юнаците]], Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в Северозападна България. Най–важно от тях е селището при с. [[Балей]] на р. Тимок.
 
Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонта (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15-16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вероятно датират във времето преди Троя ІI-ІVIV хоризонт. То е резултат не само на засилени връзки между балканските земи и Предна Азия, но и на собствено развитие на местната енеолитна култура. Не е изключена и появата на ново население в югоизточните части на Балканския полуостров. В селищната могила в Езеро е представена цялата ранна бронзова епоха и може би тук е най-ранният бронзов хоризонт в Тракия.
 
В [[Езеро (село)|Езеро]] е разкрит сравнително голям жилищен комплекс от селището. Дългите жилища (10х4 м) с апсидни задни стени са наредени плътно едно към друго. Дългите им стени са общи. По този начин се е образувал голям дом, разделен на отделни помещения. Очевидно той принадлежал на голям род, където отделните семейства живеели в самостоятелни жилища. В дъното на жилището винаги има огнище или пещ, съдове за храни, хромели. Обикновено всяко семейно жилище се дели на две отделения. Едно от откритите жилища има в предното си отделение 6 големи делви в земята от неопалена глина (зърнохранилища), хромел и глинени тежести от отвесен тъкачен стан. Във вътрешното помещение имало огнище и пещ. Там е намерена каменна форма за отливане на бронзова брадва. Оръдията на труда още през ранната фаза на бронзовата епоха получават съвършени форми. Продължава производството на великолепно огладени каменни брадви, брадви-чукове и подобни от репертоара на по-старата епоха. Каменните брадви наподобяват форми на бронзови екземпляри. В производството и бита се появяват и разпространяват масово произвеждани в каменни калъпи бронзови сърпове, ножове от различен вид, брадви. Последните са от два типа – плътни и кухи.
Ред 156:
Средната бронзова епоха (2100-1650 г. пр. Хр.) почти не е представена от находки във Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преструктуриране на населението като място на живот. Повишеното ниво на водата в края на ранната бронзова епоха се запазва и местните заселници отиват другаде във вътрешността на страната. Находките от тази епоха са много малко и случайно открити.
 
Късната бронзова епоха (1650-1200 г. пр. Хр.), както във Варненско, така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХІІІХIII-ХІІХII в. пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при [[Суворово]], бронзови сечива. Един меч, намерен в землището на [[Черковна (Област Варна)|с. Черковна]], е уникат за това време и носи характер на произведение от степните райони. Самото наличие на колективни находки и намирането на метални изделия без следи от употреба очертават не само търговските пътища и връзки, но преди всичко бележат несигурността на времената. От друга страна, типичните и еднакви сечива говорят за нарасналия обмен и появата на предмонетните форми в търговия.
 
Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатия от историята облик. [[Траки]]те вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Във Варненско се проучени много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.