Удж: Разлика между версии

През 1326 г. османците, вече предвождани от [[Орхан]], сина на Осман, превзели [[Бурса]]. През 1331 г. Орхан завладял Изник ([[Никея]]), а през 1337 г. и Измит ([[Никомидия]]), с което границите на османската държава достигнали до Мраморно море. Тези събития предизвикали отглас сред целия християнски свят понеже Никея е символен град, където преди хилядолетие бил приет [[символ на вярата|символа на вярата]]. Явно османските завоевателни амбиции били големи и насочени срещу християнския свят. Независимо от тези смутителни османски завоевания, те били пренебрегнати, подценени или изтълкувани неправилно от [[византийци]]те. През първата половина на 14 век във [[Византия]] бушували две [[гражданска война|граждански войни]] за трона между дядо и внук императори. В борбите се включили и българските и сръбски владетели, целейки да се възползват от конфликта за свои цели. Надделелия във втория граждански конфликт [[Йоан Кантакузин]], недалновидно наел османските турци в Европа. Преди тях за свои цели [[Ана Савойска]] наемала [[сарухан]]ските турци, а Йоан Кантакузин - [[айдън]]ските от двата бейлика, които били на сравнително безопасно разстояние от европейските владения на Византия, още повече, че османските турци не разполагали с флот. През 1344 г. [[Венецианска република|венецианците]] потопили флота на айдънския бейлик при остров [[Хиос]] и това извадило от играта тези турци. Йоан Кантакузин се принудил да се обърне за помощ и съдействие към османците, на който зов те се озовали. Победата на Йоан Кантакузин в гражданската война в империята, предопределила отпадането на необходимостта от военната помощ на османците, още повече, че те си набавяли "заплатата" посредством [[грабеж]]и. Тракия вече веднъж била опостушена в началото на века от каталаните. През 1347 г. избухнала и [[чумна пандемия]], която през следващите години съвсем обезлюдила византийска Тракия. През 1350/51 г. Йоан Кантакузин се обърнал с молба към [[Иван Александър]] и [[Стефан Душан]] за парична помощ за построяването на флот за охрана на черноморските проливи от турците. Последвал отказ, поради "имперските амбиции" на Стефан Душан. Йоан Кантакузин се принудил да ползва османците за своите завоевателни цели. Към всичко това се прибавило и едно нещастно стечение на обстоятелствата — през пролетта на 1354 г. (в нощта на 1 срещу 2 март) едно силно земетресение разрушило повечето от крепостите в Тракия, след което османците се настанили в [[Цимпе]] (дадена самоволно от Кантакузин на османците в 1352 г. след известната [[битка при Питион]], но незаета дотогава) и Галиполи. Това отваряло възможност за осъществяване на собствена османска [[логистика]] към Европа, отваряйки път за удж-настъпление, обявено за [[джихад]], срещу християните през [[Хелеспонт]]а.

 

 

== Източници ==