Филип Меланхтон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни |
кирилско І → латинско I |
||
Ред 24:
Меланхтон е нисък, леко недъгав и пелтек, което не му пречи да е успешен преподавател и проповедник. Той става обикновено в 2 часа през нощта и ляга в 21 часа, като работи непрекъснато. Синът му Георг умира на двегодишна възраст. Когато внезапно издъхва сестрата на жена му и нейният съпруг, Филип осиновява децата им. Неговата дъщеря Ана умира 25-годишна и оставя безпомощен съпруг поет и четири малки деца. Меланхтон осиновява и тях. Приятелите му злоупотребяват с неговата всеотдайност, защото често го молят да пише проповеди и трактати, които те представят от тяхно име.
В нов трактат от 1520 г. – годината, когато Лутер е отлъчен от Римокатолическата църква – Меланхтон го защитава с довода, че той отхвърля само папските извращения на библейското учение. Лутер е подгонен и се крие във Вартбургския замък. Екзалтирани и есхатологично настроени „пророци” от Цвикау предизвикват смутове във Витенберг. Меланхтон, който по характер е мек, тих и чужд на всяка воинственост, не успява да им се противопостави. Едва намесата на Лутер спасява положението. През 1521 г. Меланхтон публикува прочутия си трактат „Общи места”, който се оказва важен за утвърждаването и разпространяването на идеите на Реформацията. Той представя протестантството под формата на дискусия за основните идеи в посланието до римляните. В Кейбриджския университет тази книга става учебник в продължение на столетие, а кралица Елизабет
Меланхтон посещава родния си град през 1524 г. Папският легат кардинал Лоренцо Кампеджо се опитва да го върне „в правия път”, но без успех. През 1529 г. Меланхтон придружава принца електор до Диетата (Райхстага) в Шпайер. Той храни илюзии, че неговите аргументи ще убедят римокатолическите опоненти и проявява голяма търпимост към крайните възгледи на швейцарските протестанти, за което по-късно съжалява.
Ред 52:
Като тълкувател на Библията Меланхтон твърди, че всеки, който се занимава с тази дейност, следва да е първо граматик (филолог), след това диалектик (философ) и накрая свидетел (богослов). В екзегетиката неговият предпочитан метод е буквалният за разлика от схоластиците, които търсят четири нива на смисъл в свещените текстове. Меланхтон оставя тълкувания на следните библейски книги: Битие, Притчи, Даниил, Псалмите, посланията до римляните, колосяните и тези на св. Йоан Богослов. Той е дясната ръка на Лутер при превеждането на Библията на говорим немски език. Меланхтон стои в основата и на протестантската омилетика. Той обнародва Катехизис за деца (1532) и Германски катехизис (1549), който следва схемата, зададена от Лутер.
Филип Меланхтон присъства в историята като забележителен богослов и хуманист. Той едновременно отразява и надхвърля параметрите на неговото време и неговото вероизповедание. Не само той, но и другите бащи на Реформацията погрешно интерпретират дилемата между закона и Евангелието в учението на апостол Павел. Под „закон” те разбират папството и свързаните с него обреди и предания, а под „Евангелие” – личното познание за Христос, постигано чрез четене на Библията, молитви и песнопения. Такъв подход обаче е анахроничен, защото апостол Павел през
==Изследвания==
| |||