Отваря главното меню

Промени

кирилско І → латинско I
Понятието “субект на правото” е правно нормативно, защото се определя по съдържание, видове и предпоставки за възникване от [[обективно право|обективното право]]. Всеки [[правен отрасъл]] определя правните субекти в него и правното им положение.
 
Нормите на [[гражданско право|гражданското право]] определят няколко вида правни субекти. От живите биологични видове само човешките същества се признават за правни субекти. В законодателството те се назовават с различни термини: лица (в Зако за Лицата и Семейството), хора, граждани или личности (в [[Конституция на България|Конституцията]]). Предимно в литературата и рядко в законодателството, човешките същества като правни субекти се наричат “физически лица” (заглавието на раздел ІI на ЗЛС). Този термин е заимстван от [[Франция|френската]] и [[Германия|немската]] правна терминология и е подлаган на критика в нашата литература, поради това, че съдържа логическо противоречие. Той набляга на физическата същност на човека, въпреки че с него се означава правно качество. Освен това в правото се отдава значение на социалната, а не на биологичната същност на човека. Друг термин използван за означаване на гражданскоправни субекти е “гражданин”, но той е твърде неточен. Субекти на правото са не само българските граждани, но и лица с чуждо гражданство или такива без гражданство.
 
Общото за всички субекти на правото е, че обективното право им признава способността да бъде носител на права и задължения. Тази способност се нарича “[[правосубектност]]” (“правоспособност”). Понятията “правен субект” и “правосубектност” са в тясна връзка и почти се покриват по смисъл. Проф. [[Венелин Ганев]] приема, че между тях може да се установи една логична субординация като се изхожда от различията в някои техни особености. Според него първично и основно е понятието “правен субект” като необходим елемент на правното явление. Понятието “правоспособност” е вторично, защото е еманация и доразвитие на първото. В нашата литература се приема, че правосубектността е абстрактна възможност за едно лице да бъде носител на права и задължения, които могат да се породят въз основа на обективното право.
394 216

редакции