Иларион Карадзоглу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
кирилско І → латинско I |
||
Ред 20:
Карадзоглу решава да отиде в Египет и да се срещне със съгражданина си [[Мохамед Али паша]] и сина му Ибрахим паша, които са в [[Египетско-османска война (1831–33)|конфликт]] със султана. Египтяните обаче са безразлични, към въстание в Македония и искат Иларион да вдигне на бунт Крит. Иларион заминава за Крит, където делото му обаче се проваля след намеса на Великобритания и след като отново неуспешно се опитва да спечели подкрепата на Ибрахим за бунт в Македония, заминава за Атина.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 254, 255, 256.</ref>
В Атина Карадзоглу се боец среща с Макриянис. По това време има ново раздвижване в Македония, като пристигат информации за предстоящи бунтове в [[Енидже Вардар]]<ref>Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας (1830-1912), Από τη γένεση του Νεοελληνικού κράτους ως την απελευθέρωση, ΗΡΟΔΟΤΟΣ, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 24.</ref> и Източна Македония. С Макриянис активират революционния комитет на македонците в гръцката държава, събират пари и боеприпаси за въстание. В комитета влизат освен Макриянис и Карадзоглу [[Димитриос Каратасос]], [[Константинос Досиос]], [[Панайотис Наум]] и Дамянос. Каратасос обаче, който подкрепя Отон
Карадзоглу е принуден да работи във военноморската пристанище в Цариград. Макриянис прави постъпки в британски и френското посолство в Атина и успява да убеди чуждестранните дипломати да се застъпят за неговото освобождаване. Малко след излизането си от затвора в края на 1841 година, Карадзоглу е убит от агенти на Русия по заповед на архимандрит Анатолий. Макриянис пише в спомените си: „...и ние загубихме един смел човек“. През 1842 г., една година след убийството, в проруския вестник „[[Еон (вестник)|Еон]]“ е публикувано анонимно писмо, в което се описват връзки на Карадзоглу с някакъв албански разбойник. По-късно се разбира, че автор на писмото е самият Анатолий.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 257 - 260</ref>
| |||