Януш Корчак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Стил и правопис |
кирилско І → латинско I |
||
Ред 74:
Дебютира на 26 септември 1986 година в седмичника „Колце”. Тъй като е ученик от гимназията, не може официално да публикува в пресата и затова се подписва с псевдонима „Хен”, по-късно използва и други псевдоними, в т.ч. Хен-Рик, Хагот, Старият доктор. Псевдонимът Януш Корчак (по-известен дори от името му), с който става популярен, Януш Корчак взел от заглавието на романа на Й. И. Крашевски „За Януш Корчак и красивата дъщеря на оръжейника”. За първи път го използва през 1898, подписвайки своята изпратена за драматургичен конкурс четириактова пиеса „Накъде?”. Самата творба не се е запазила. В периода 1898-1901 публикува в списание „Читалня за всички”. От 1900 година започва да публикува като Януш Корчак, така подписва дори личните си писма, не се отказва обаче и от останалите си псевдоними. Като Хен-Рик сътрудничи на сатиричния седмичник „Колце”. От 1901 започва да пише фейлетони. През 1905 година излиза сборник с негови фейлетони, публикувани в „Колце” със заглавие „Кошалки–опалки” и романът „Децата на улицата” (1901).
Писателските трудове на Корчак наброяват общо 24 книги и над 1400 издадени в различни списания текстове. Запазили са се единствено неголям брой ръкописи, машинописи и документи и писма, общо около 300 заглавия. За най-важни педагогически работи се смятат цикълът от четири части „Как да обичаме детето” (1920), „Моменти от възпитанието” (1924), „Когато отново бъда малък” (1925), „Право на детето на уважение” (1929) и „Шеговита педагогика” (1939). Сред книгите за деца особено популярна става „Крал Матиуш
През 1937 година за литературната си дейност Корчак получава Златен академичен венец от Полската академия по литература.<ref name"rocznik">Rocznik Polskiej Akademii Literatury 1937-1938, Warszawa 1939, s. 174.</ref> По време на Втората световна война той води дневник, ценен най-вече с обстоятелствата около неговото създаване и военните преживявания на автора.
Ред 92:
„Не искам да развенчая образа или легендата, но трябва да кажа как аз видях случката тогава. Атмосферата беше просмукана от пълно безсилие, хипнотично движение, апатия. Нямаше видимо вълнение, че именно Корчак идва, нямаше почести, както го описват някои, със сигурност нямаше намеса на пратеници на Юденрат – никой не се приближи до Корчак. Нямаше жестове, нямаше песни, нямаше гордо вдигнати глави, не помня дали някой е носил знамето на Дома за сираци, казват, че е било така. Беше страховита, мъчителна тишина. (…) едно дете държеше Корчак за полата, може и за ръката, вървяха като хипнотизирани. Изпратих ги чак до портите на Умшлаг ...".<ref name"rudnicki">M. Rudnicki: Ostatnia droga Janusza Korczaka. „Tygodnik Powszechny” 1988 nr 45</ref>
Според други версии децата маршируват по четирима и носят знамето на крал Матиуш
==Идентичност==
| |||