Влахо-български грамоти: Разлика между версии

'''Влахо-българскитeбългарските грамоти''' и хронологично следващите ги '''влахо-молдовски грамоти''' са паметници на [[българския език]] и средновековната история от земите на днешна [[Румъния]], създадени най-вече от [[влашко|влашките]] и [[молдова|молдовските]] войводи в периода ХІVХIV-ХVІІвХVIIв.

Грамотите имат и уникална историческа стойност. Те свидетелстват, че подобно на българските и руските царе и немския кайзер, извеждащи титула си според римо-византйската традиция от името на [[Цезар]], титулът на влашките войводи неизменно eе '''Іw''' средновековното записване на Йоан - от името [[Йоан Асен]] на българския царски дом, техен сюзерен и безспорен авторитет за тях, от който те получават властта си.<ref>[http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm#15 Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость..., стр.263, 264, 265]</ref>. Именно там по безспорен начин е посочено, че [[Влашко|Влашкото княжество]] е васално на България чак до падането на Търновското царство под турска власт и че по времето на цар [[Иван Шишман]] на [[Карпатите]] има българска [[митница]] при прохода между замъка [[Бран]] и [[Рукър - Бран (проход)|Рукър]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299) отъ Радула II (1375—1380): ''„Тѡго радї, ц а р ю А л е ѯ а н д р е, варе ктȍ ти вамеш въ Рѹокеръ, да мѹ запрѣтиш да ѹзимат вамѫ, що закон. А инако да не смѣетъ ѹчинит. И кои либо щет битъ вамеш под Дѫбовнцѫ, и тои та(ко)ждере да имъ ѹзимат."'']</ref> <ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІХIII-ХІVХIV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)]</ref>

Те са обект на научни изследвания още преди средата на ХІХХIХ в. от руски учени, по-специално от [[Юрий Венелин]] от 1830 г. Вниманието и интересът към към тях не е намалял и до ден днешен. Обстойното им издирване, изучаване и публикуване са дело на проф. [[Любомир Милетич]]. Най-голям брой се съхраняват в Румънската академия на науките, Румънската национална библиотека и други румънски музеи и архиви.

По форма това са кратки влашки официални документи с разнообразен предмет: за дарения, административни, политически, потвърдителни, съдебни, за покупко-продажби и т. н. Написани са на говорим български език, съществено отличаващ се от средновековния църковен български език, използван в богослужебната литератуа.

Открити са десетки влахо-български и влахо-молдовски грамоти. Най-старата грамота запазена е от времето на войводата [[Владислав ІI|Владислав]] (1364-1372), но не може да бъде датирана по-точно. Най-старата точно датирана грамота е от 1379 г. Последните, които могат да се отнесат към тази група, средновековни документи са от ХVІІХVII в.

* [http://www.kroraina.com/knigi/lm/ Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ, Частъ ІІII, Сборникъ за народни умотворения, Наука и книжнина, книга XIII, София, 1896]