Браила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Селище в Румъния инфо с Шаблон:Селище инфо|Румъния
кирилско І → латинско I; форматиране: А|А, интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 20:
}}
 
'''Браила''' ({{lang-ro|Brăila}}) е [[град]] и административен център в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Браила (окръг)|Браила]], [[Влашко]], Източна [[Румъния]]. Градът е [[пристанище]] на левия бряг на [[река]] [[Дунав]]. Има население от 215 316 жители (2007). Намира се на около 20 км от град [[Галац]].
 
==История==
Ред 29:
 
===Средновековна Браила===
В документа, с който [[Владислав ІI|Влайко Войвода]] дава търговски привилегии на брашовските търговци на [[20 януари]] [[1368]] г., посочва Браила като важно търговско селище на [[Влашко]]. През [[1463]] г., византийският историк Л. Халкокондил пише, че Браила е “градът на [[даки]]те, в който търговията е по-развита околкото в останалите градове на страната”.
 
По време на [[Османска империя|турското владичество]], градът е подлаган последователно на обсади от страна на: Валеранд де Ваврин ([[1445]]); [[Щефан чел Маре]], който го изгаря през [[1470]] г.; Йоан Вода чел Кумплит ([[1547]]). През [[1595]] г. [[Михай Витязул]] освобождава Браила от турците. Михай Витязул изгражда в града църквата “Св. Николае”.
Ред 38:
След 19 век градът процъфтява. Улиците са павирани, поставят се улични фенери, открива се военна болница, а през 1836 г. придобива официално статута на град "porto-franco". Изграден е паркът “Белведере”, основани са печатници, банки, казарма, театър, девическо училище, гимназия. Построени са нови докове, жп линия и множество фабрики.
 
Градът е тясно свързан с историята на [[България]] и нейните национално-освободителни борби. Тук е създадена [[Българска академия на науките|Българска академия на науките]] под името "Българско книжовно дружество".
 
При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. 3 души от Браила са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>