Отваря главното меню

Промени

След като физическите антрополози и еволюционните биолози спират да говорят за ''раси'', а за обозначаване на наблюдаваните генетични разлики започват да се използват термини като ''популация'', то и историците, културните антрополози и социолозите преосмислят расите и предефинират термина ''раса'' като обозначаващ културна категория или [[социална конструкция]]−като начин, по който хора идентифицират себе си или други групи. Терминът ''раса'' често е заместван с ''етническа принадлежност'' в социалните науки, за обозначаване на хора, самоопределящи се като принадлежащи към една или друга социална група&nbsp;— като подобни групи често са съставени от хора споделящи обща култура, потекло и история. Покрай емпиричните и идеологични проблеми с понятието ''раса'' след [[Втората световна война]] еволюционните биолози и социолозите отделят особено внимание на опасностите за това вярвания относно ''раси'' да бъдат използвани, за да оправдаят дискриминации, апартрейди, робства и геноциди. Това самоподлагане на съмнение на знанията за расовите групи получава силен тласък през 1960-те, с [[Движение за граждански права в САЩ|движението за граждански права]] в Съединените щати и с образуването на множество анти-колониални движение в колониалния свят. Това помогнало за осъзнаване на факта, че вярването че понятието ''раса'', смятано като отговарящо на някаква обективна реалност, е било наложено за да оправдае различие в социалните функции на различни групи с произволно дефинирано разделение.<ref>Gordon, Milton Myron (1964). ''Assimilation in American life: the role of race, religion, and national origins''. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-500896-8.</ref>
 
[[Крейг Вентър]] и [[Франсис Колинс]] от [[Национален здравен институт|Националния здравен институт]], изследват резултатните данни от [[Проект „Човешки геном“|картата на човешкия геном]] с цел да изучат вариациите в човешкия генофонд. Вентър установява, че генетичните различия сред хората между 1−3% (вместо 1%, колкото се е предполагало дотогава), и че видът на различията не подкрепя хипотезата за генетично дефиниране на расите. Според Вентър, „''Расата е социална концепция. Не е научна. Няма ярки разделителни линии (които да излизат на преден план), които да отделят геномите на хората на тази планета''“. „''Когато се опитамеобобщава дарелевантните използвамекъм науката,темата зарезултати даот категоризирамепроекта социалните„Човешки различия,геном“ цялатапо работаследния пропада''”.начин:
{{цитат|Расата е социална концепция. Не е научна. Няма ярки разделителни линии (които да излизат на преден план), които да отделят геномите на хората на тази планета}}.
{{цитат|Когато се опитаме да използваме науката, за да категоризираме социалните различия, цялата работа пропада.}}
 
По думите на Катя Меровач, расата е „''човешко изобретение, чиито критерии за диференциация не на нито универсални, нито вечни, а винаги са били използвани за да се борави с различието''“.<ref>^ Mevorach, Katya Gibel (2007). "[http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1525/ae.2007.34.2.238/abstract Race, racism, and academic complicity]". ''American Ethnologist'' '''34''': 238.</ref>. Антрополози като Меровач и Стефан Палмие<ref name="Palmie" /> настояват, че именно употребата на думата ''раса'' трябва да бъде изследвана и че биологията няма как да обясни как хората възприемат идеята за раси, а за това трябва да изследваме историята и социалните връзки.