Вера Антонова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
+ Нормативен контрол, + Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ |
||
Ред 10:
| още =
}}
'''Вера Янкова Антонова''' (р. 19.04.1917, [[Варна]] – п. 13.10.2002, [[София]]) е [[България|българска]] [[археолог|археоложка]]-[[медиевист]]ка, [[Музей|музейна деятелка]] и дългогодишна проучвателка и популяризаторка на [[Археология|археологическото наследство]] на [[Шумен]] и [[Шуменска област]].
== Биография ==
Родена е на 19 април 1917
▲Родена е на 19 април 1917 година във [[Варна]]. Завършва класическа гимназия в родния си град. Продължава образованието си в [[Софийски университет]] „Св. Климент Охридски”, където изучава [[класическа филология]], с втора специалност стара [[история]] и [[археология]]. Нейни преподаватели са видните български учени [[Александър Балабанов]], [[Димитър Дечев]], [[Гаврил Кацаров]], [[Владимир Георгиев]], [[Веселин Бешевлиев]].
През 1942 година Вера Антонова започва работа като учителка по старогръцки и латински в [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”]]. Успоредно с това завършва курс за библиотекари в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”]], след което известно време работи като асистент в [http://www.libshumen.org/index.php Окръжна библиотека – гр. Шумен].
Line 31 ⟶ 30:
== Награди и отличия ==
За цялостната си дейност, Вера Антонова е отличена с:
*
* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”]] I степен (1976 г.)
* звание „[[Заслужил деятел на културата]]” (1980 г.)
== Семейство ==
Вера Антонова е майка на [[Антон Антонов]] – проф., доктор на физическите науки към [[Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика]] към [[БАН]].
== Подбрана библиография ==
*
▲* Средновековни погребения от Коларовградско. – Археология, 1959, 1-2, 88-95.
*
▲* Принос към най-старата история на Шумен и Шуменско плато. – Сб. Шумен – Коларовград, 1, 1960, 1-33 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
*
*
▲* • Новооткрити обекти от римската епоха в Мадара. - Известия на Народния музей Коларовград, 2, 1963, 23-58.
*
▲* Средновековни накити в Окръжния народен музей в Коларовград. – Археология, 1964, 2, 45-52.
*
▲* Склад за зърнени храни в Мадара. – Археология, 1964, 4, 30-36 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
* За мястото на аула на хан Омуртаг. – Исторически преглед, 1962, 5, 84-86.
▲* Проучвания на средновековната култура в Коларовградски окръг (1944-1964). – Известия на Народния музей Коларовград, 3, 1965, 7-10.
*
* Средновековното селище в чашата на язовир „Виница”, Шуменско. – Известия на Народния музей Шумен, 1967, 4, 3-34.
*
*
*
▲* Разкопки на градището при с. Войвода, Шуменско. – Археология, 1967, 3, 30-42 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
*
▲* Археологически проучвания в центъра на Плиска през 1963-1964 г. (сектор А). – Известия на Археологическия институт, 1967, 30, 27-40.
▲* Проучвания в местността „Селище” в Преслав през 1960-1961 г. – Преслав, 1968, 1, 157-170 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
▲* Материали от сондажни проучвания в Плиска. – Археология, 1969, 2, 25-42 (съавт. с Ст. Дамянов).
▲* Византийска крепост на Сиври тепе. - Известия на Археологическия институт, 1970, 32, 303-310.
*
▲* Три старобългарски съда от Шуменска крепост. – Сб. Шумен и шуменско, 1971, 2, 173-180.
*
▲* Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. София, 1975 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
* Славянското селище в аула на хан Омуртаг. – Годишник на музеите от Северна България, 1981, 7, 56-64.
▲* За Шуменската крепост през римската епоха (II-IV в.). – Археология, 1978, 4, 13-24.
*
▲* Аулът на хан Омуртаг при Чаталар. София, 1981 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
▲* Шуменската крепост – твърдина през вековете. София, 1981.
*
▲* Новооткрита находка от земеделски сечива при Плиска. – Преслав, 4, 1983, 263-269.
* Тракийското наследство на Шуменска крепост. – Годишник на Софийския университет, Историко-философски факултет, 37, 2, 1984, София, 1985, 25-31 (съавт. с Д. Владимирова).
▲* • Църкви и каменни постройки в ранносредновековното градище при с. Цар Асен, Русенска област. - Годишник на музеите от Северна България, 1984, 10, 59-70. (съавт. с Цветана Дремсизова).
*
*
▲* Плиска. Западна стена – сектор „Север” (Археологически разкопки през 1973-1975 г.). – Плиска-Преслав, 4, 1985, 44-78 (съавт с Ст. Витлянов).
▲* Античното наследство на средновековна Мадара. – Мадара, 3, 1992, 41-53.
▲* Шумен и Шуменска крепост, Шумен, 1995.
== Източници ==
*
*
*
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=173087841|LCCN=n81145864|VIAF=243985329|ISNI=0000 0003 8562 2097}}
▲* Владимирова-Аладжова, Д. – Живот, отдаден на археологията и музейното дело (ст. н. с. Вера Антонова). – Годишник на музеите от Северна България, 1984, 10, 223-226.
▲* Владимирова-Аладжова, Д. – Вера Антонова (1917-2002). – Археология, 2003, 1, 73-74.
▲* Енциклопедия ШУМЕНСКА ОБЛАСТ (ред. Димитър Игнатов) – София, 2011.
▲* Лечев, Д. – В памет на Вера Антонова. – Известия на Историческия музей Шумен, 2003, 11, 309-310.
▲* Хараланова, Б., Б. Стефанова, Ст. Дончева. – 100 години Исторически музей Шумен. Библиография на научните издания и публикации. - Варна, 2004, с. 215-216.
▲* Хараланова, Б., Д. Руменов, Ст. Димитрова. – Шуменци за Шумен. 199 био-библиографии. – В. Търнова, 2009.
{{СОРТКАТ:Антонова, Вера}}
[[Категория:Български археолози]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Личности (Шумен)]]
[[Категория:Родени във Варна]]
| |||