Уинстън Чърчил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 125:
При изборите от 1906 г. Чърчил е поканен да се кандидатира от Либералната партия в избирателен район Северозападен [[Манчестър]]. Той печели с мнозинство от 1214 гласа и държи мястото до 1908 г., <ref name="centre-710">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/reference/churchills-elections|title=Churchill's Elections|accessdate=28 August 2009|last=Hall|first=Douglas J.|publisher=The Churchill Centre}}</ref> когато министър-председател става [[Хърбърт Аскуит]]. Чърчил е повишен до Президент на търговския борд (министър на икономиката)<ref name=gilbert /> и остава на този пост до 1910. Той се присъединява към новоназначения канцлер на хазната [[Дейвид Лойд Джордж|Лойд Джордж]] срещу предложените от Първия лорд на адмиралтейството [[Реджиналд МакКена]] огромни разходи за строежа на флотски военни кораби (тип [[дредноут]]) и в подкрепа на либералните реформи.<ref name=toye>{{cite book|last=Toye|first=Richard|title=Lloyd George and Churchill: Rivals for Greatness|publisher=Macmillan|year=2007|location=London|isbn=978-1-4050-4896-5}}</ref> Участвува в приемането на редица закони: закон, с който се установява първата минимална заплата във Великобритания (1908)<ref>Churchill, Randolph. ''Winston S. Churchill: Young Statesman''. © 1967 C & T Publications: pp. 287-89</ref>, закон за подпомагане на безработните да си намерят работа (1909), първия закон за осигуряването (1911).<ref>Jenkins, p.150-152</ref> Като поддръжник на [[евгеника]]та той участва в написването на Закон за бавноразвиващите се, въпреки че законът, който в крайна сметка се приема, отхвърля неговите предпочитания за стерилизация на слабоумните и затварянето им в институции.<ref>Martin Gilbert, ''Churchill and Eugenics'', 2009. [http://www.winstonchurchill.org/support/the-churchill-centre/publications/finest-hour-online/594-churchill-and-eugenics online text]</ref>
 
Чърчил помага също за приемането на т.нар. Народен бюджет през 1909 г., ориентиран към създаването на нови програми за социално подпомагане чрез въвеждане на нови данъци за богатите <ref>Jenkins, pp. 157-66</ref>. Обаче след приемането му от [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]], бюджетът получава вето в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]], където консерваторите имат мнозинство. За да се преодолее кризата между позициите на двете камари на парламента, се налага провеждането на избори през януари и декември 1910. Либералите водят енергична политическа кампания и ги печелят, с което получават и мандат за осъществяване на реформите. Така бюджетът е приет през 1911 със специален закон, който е и от голямо конституционно значение за уреждане на взаимоотношенията между двете камари.нистър. Той провежда няколко реформи на затворническата система, включващи осигуряване на лектори и концерти за затворниците и основаване на специални асоциации, които да им помагат след излежаване на присъдата. По време на едногодишния му мандат има редица случаи, в които действията му като министър са спорни. На първо място това е изпращането на войски в помощ на полицията за потушаване на миньорска стачка във въглищните мини на Уелс през ноември 1910. Макар че войниците не се намесват, репутацията на Чърчил в Уелс е сериозно накърнена и споменът за събитията го преследва дълго след това.<ref>Churchill, Randolph. Winston S. Churchill: Young Statesman. 1967 C & T Publications pp. 359-65</ref>
[[File:Sidney street churchill.jpg|thumb|300px|Уинстън Чърчил (''осветен'') на Сидни Стрийт, 3 януари 1911]]
След парламентарните избори от 1910 г. Чърчил става вътрешен министър. Той провежда няколко реформи на затворническата система, включващи осигуряване на лектори и концерти за затворниците и основаване на специални асоциации, които да им помагат след излежаване на присъдата. По време на едногодишния му мандат има редица случаи, в които действията му като министър са спорни. На първо място това е изпращането на войски в помощ на полицията за потушаване на миньорска стачка във въглищните мини на Уелс през ноември 1910. Макар че войниците не се намесват, репутацията на Чърчил в Уелс е сериозно накърнена и споменът за събитията го преследва дълго след това.<ref>Churchill, Randolph. Winston S. Churchill: Young Statesman. 1967 C & T Publications pp. 359-65</ref>
 
В началото на 1911 Чърчил лично присъства при обсадата на къща на Сидни Стрийт в [[Лондон]]. Предисторията включва опит за обир на бижутериен магазин, при който полицията се намесва и при престрелката загиват трима полицаи и един от нападателите. Чърчил обявява, че полицията издирва банда от еврейски анархисти (оказват се латвийски емигранти) и скоро полицията получава сигнал. Отново се завързва ожесточена престрелка, при която избухва пожар. Чърчил не разрешава намесата на пожарната докато не спре стрелбата. След това в къщата са намерени мъртви двама души, дребни криминални престъпници. Инцидентът получава голяма гласност и либералното правителство е критикувано за меката си политика спрямо емигрантите.<ref>[http://www.spartacus.schoolnet.co.uk/PRchurchill.htm Winston Churchill Biography]</ref>