Кървав камък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 163 до гранична пирамида 173 преминава участък от държавната ни граница с [[Република Сърбия]]. От север на юг дължината ѝ е около 18-19 км, а ширината — до 10 км. На север чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с [[Боховска планина]], а на юг чрез седловина висока 1605 м — с [[Царичка планина]]. На запад, в [[Сърбия]] се простира до долините на реките [[Ерма]] и Божичка (ляв приток на [[Драговищица (река)|Драговищица]], от басейна на [[Струма]]), а на изток долината на [[Треклянска река]] (десен приток на [[Струма]]) я отделя от [[Пенкьовска планина]].
 
Билото на планината е с посока от север на юг и е силно навълнено със средна надморска височина до 1500-1700 м, като на югоизток силно се понижава. Най-високата точка на планината е ''връх [[Било (връх)|Бигло (Било)]] (1737,1 m)'', разположен при гранична пирамида № 167, който се явява най-високият връх на цялото [[Краище|Българско Краище]].
 
Изградена е от палеозойски нискометаморфни скали — амфиболити, шисти, филити. По билото в северната ѝ част преминава част от главният вододел на [[Балканския полуостров]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], като северозападните ѝ части принадлежат към първия, а останалите — към втория водосборен басейн. От нея извират реките [[Ерма]] (от басейна на [[Дунав]]) и [[Треклянска река]] (десен приток на [[Струма]]), заедно с десния си приток Бъзовичка река. Климатът е умереноконтинентален и преобладават най-вече западните и северозападните [[вятър|ветрове]]. Основните почви са [[кафяви горски почви|кафявите горски]] и [[канелени горски почви|канелените горски]]. В по-голямата си част планината е обрасла с редки широколистни гори — бук, дъб, габър, явор, а по билата ѝ има обширни пасища.