Първи кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
Друг пример за успешна борба на християни, срещу мюсюлмани била тази на [[нормани]]те, отстояващи италианските територии, и особено Сицилия, срещу нападенията на мюсюлманите. В това отношение особено се проявил [[Робер Гискар]], през 1057 г., с победата си над [[Калабрия]] и успешната защита на Сицилия. Морските градове-държави [[Пиза]], [[Генуа]] и [[Каталуня]] били активни участници в борбата срещу исляма на [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и [[Сардиния]] и отблъсквали мюсюлманските нападения срещу бреговете на [[Италия]] и [[Каталония]]. Важен фактор за оформянето на кръстоносните идеи бил този, че норманите успявали да водят успешни военни действия едновременно на два фронта — с мюсюлманите и с византийците.
Същевременно християнските владения в [[Сирия]], [[Ливан]], [[Израел]] и [[Египет]] вече били завладени от мюсюлманските армии. Страхът от възможното продължаване на тези мюсюлмански успехи, както и загрижеността за населението на тези територии, засилило мотивацията на [[папа]]та да се отзове положително на молбата на [[Алексий II Комнин|Алексий I Комнин]] за започване на [[Религиозна война|свещена война]] в защита на [[християнство]]то, която щяла да бъде насочена и към завладяването на Светите земи.
Въпреки съмненията си за доктриналната обоснованост на една свещена война и проливането на кръв в името на Бога, папа [[Грегорий VII]] подкрепил идеята за похода, имайки предвид изгодата от пренасянето на типичната за рицарите агресия от християнска и католическа на мюсюлманска и православна територия.
| |||