Никола Падарев: Разлика между версии

Падарев учи в родното си село и в гръцка прогимназия в град [[Сяр]]. Става учител и преподава в селата [[Старчища]] (1867-1871), [[Горно Броди]] (1871-1876) и Гайтаниново (1876-1878). Важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят [[Захари Бояджиев]], при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. Той е един от организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народния събор]], проведен през 1869 година в село [[Гайтаниново]], на който се отхвърля върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Поддържа активна кореспонденция със [[Стефан Веркович]] и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали и стари монети. Използва посредничеството на руското посолство, за да изпраща най-будните си ученичи на обучение в [[Русия]]. През 1873 година Падарев е един от инициаторите за основане на учителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] в [[Неврокоп]]. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 256 [[грош]]а.<ref>Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.</ref> Той е избран за пръв негов председател и като такъв развива активна дейност за укрепване на новобългарските училища в Източна Македония.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.485.</ref> Заради дейността си многократно е преследван и арестуван от османските власти.