|
== Биография ==
Григорий Палама е роден през 1296 година в [[Мала Азия]]. По време на турското нашествие семейството му бяга в [[Константинопол]], къдетопрез е1296 приютено от император [[Андроник II Палеолог]] (1282-1328)година. Бащата на Григорий ставае високопоставен сановник в двореца, но умира скоромалко след товараждането ина заГригорий, поради което с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминава през 1316 г. за [[Света Гора]] и постъпва като послушник в манастира [[Ватопед]], а след време приема [[монашеска схима]] под ръководството на преподобния [[Никодим Ватопедски]]. Майката и сестрите на св. Григорий също приемат монашество.
След смъртта на духовника си Григорий Палама се заселва в обителта Глосия. Там настоятелят на обителта го въвежда в учението на [[Исихазъм|исихазма]]. През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, монасите се прибират в Солун. Там св. Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на [[Варлаам Калабрийски]]. [[File:Thessaloniki Saint Gregory Palamas.jpg|ляво|200п|мини|Храм "Свети Григорий Палама" в Солун]]В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си. Заради усиленото му застъпничество за традиционните догми на Православната църква през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх [[Йоан XIV Калека]], привърженик на учението на [[Варлаам]]. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в сан ''Архиепископ Солунски''. Ръководи Църквата тринадесет години, до 1359 година. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между [[Йоан V Палеолог]] и [[Йоан VI Кантакузин]]. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а Григорий и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, Григорий е откупен от [[сърби]] и благополучно се завръща в Солун, където умира на [[14 ноември]] [[1359]] г. През 1368 е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун, — в църква, носеща неговото име. Прославил се като подвижник, като богослов и йерарх, и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света [[Богородица]], св. [[Йоан Богослов]], св. [[Димитър Солунски|Димитър]], св. [[Антоний Велики]], св. [[Йоан Златоуст]] и [[Ангел|Божиите ангели]].
==Издания==
|
