Мехмед Синап: Разлика между версии

В края на [[18 век]] по различни места в [[Османската империя]] избухнали множество вътрешни бунтове и размирици, като бунтът в [[Родопи]]те траял цели 14 години, според изследванията на [[Васил Дечев]]. Размирниците в Родопите били наричани „хайти“, а Мехмед Синап е бил един от най-изявените по това време. От многото писмени спомени, които били раздробени и разхвърляни, не може да се разбере и изясни първопричината, подбудата и целта на страшния родопски бунт, предвождан от Мехмед Синап. Знае се, че главното бунтовно средище и сборище на родопските хайти е билобила гористата и почти непристъпна планина „Машергидик“, намираща се между селата [[Кестен (село)|Кестен]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]], [[Каинчал]] и [[Алъкьой]], разположени западно от град [[Смолян]] и южно от град [[Девин]].

Според изследванията на [[Васил Дечов]] Мехмед Синап е роден в село [[Бръщен]], в семейство на българи-мюсюлмани(българомохамедани, т.е. "помаци). Като малък останал сирак и бил отгледан от „един гребинар“. По това време гребинари наричали жителите на село [[Ваклиново]] и село [[Дебрен (Драмско)|Дебреджен]]. Според други източници е роден през [[17 век]] в долната махала на село Алакьой, Драмско ([[Долно Аликьой|Долно Алъкьой]]). Първоначално е овчар на [[пашмакли]]йския чорбаджия [[Метакса Марчовски]]. По-късно, след като жителите на областта [[Чеч]] умират от глад, а беябеят си трупа запаси в хамбара, повежда 500 души и взима жито за цялата област. Обявява се за независим владетел на [[Чеч]]а и [[Родопи]]те и подкрепян от населението, прави многобройни набези срещу османлиите. За тези си постъпки е наречен „Спасителят на Чеча“.<ref>{{cite book

На 20-годишна възраст той отишъл в Пашмаклъ ([[Смолян]]) и се спазарил да стане аргатин у Пирага. През деня Мехмед пасял конете и карал с тях дърва, а нощем оставял сами конете и се изгубвал в тъмнината. На съмване пак се връщал при конете, натоварвал ги с дърва, накичвал ги с цветя и пеша влизал в града. Често Пираговци намирали в пладнинарката (торбата) на аргатина си [[чеверме]], татралки, звънци и други вещи, придобивани явно по съмнителен начин. След едногодишно слугуване Мехмед се влюбил в най-малката дъщеря на Пирага и я поискал за жена, тъй като момичето се поддавало и харесвало Мехмед, защото младиямладият човек бил строен, красив, песнопоец и разговорлив. Пираговци не се съгласили да им стане зет [[Чеч|чеческия]] нехранимайко, при което след закани и домашни разправии Пирага изгонил Мехмед и го освободил от служба, но при раздяла му подарил за спомен една пушка, един голям нож - „каракулак“, и един извехтял чохен и „сърмалъ копаран“ (клашник, долама). Когато си тръгвал, Мехмед казал на Пирага: