Радиолокатор: Разлика между версии

Вълните на радара се разсейват по различни начини в зависимост от размера ([[дължина на вълната]]) на радиовълните и от формата на целта. Ако дължината на вълната е много по-къса от размера на целта, то вълната ще се отрази от нея по начин, подобен на начина, по който светлината се отразява от [[огледало]]. Ако дължината на вълната е по-дългaдълга от размера на целта, то целта може и да не се вижда поради лошото отражение. При нискочестотните радиолокатори технологията е зависима от резонансите при откриване, но не и при идентифициране на целите. Това се описва от [[Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)|Релеевото разсейване]], ефектът, поради който небето на Земята е синьо и червено при [[залез]]ите. Когато дължините на двата мащаба са съизмерими, може да има [[резонанс]]и. Първите радари са ползвали много дълги вълни, които са били по-големи от размерите на целите, и по тази причина се получавал неясен сигнал, докато при някои от съвременните системи се ползват по-къси дължини на вълните (няколко сантиметра или по-малко), при което могат да се изобразят обекти с размерите на хляб например.

Доплеровото измерване е надеждно, единствено ако честотата на дискретизация е по-голяма от честотата на Найкуист (Котелников) за чесотното отместване, предизвикано от радиалното отместване. Например, Доплеров метео-радар с честота на импулсите от 2 kHz и с честота на предаване от 1 GHz може надеждно да измерва метео-обекти максимално до 150 m/s (540 km/h), но няма да може надеждно да определя радиaлнатарадиалната скорост на самолет, движещ се с 1000 m/s (3600 km/h).

[[Статичен шум|Статичният шум]] възниква в резултат на транзитното преминаватне на електрони през прекъсване, което се случва при всички сензори (датчици). Статичният шум е доминиращия източник на шум за повечето приемници. Налице е също и фликер шум (1/f шум), породен от електроните, които преминават транзитно през усилвателните устройства, който се намалява, когато се ползва хетеродинно усилване. Друга причина за обработка чрез [[хетеродин]] е, че за фиксирана относителна честотна лента, моментнaтамоментната честотна лента се увеличава линейно с нарастването на честотата. Това позволява да се подобри резолюцията (разделителната способност) по дистанция. Едно сериозно изключение от радарните системи с хетеродин (преобразуване с понижаване на честотата ) са свръхшироколентовите (UWB) радари. Това е един период, или една преходна вълна, който се използва подобно на UWB комуникацията.

Също така шум се генерира от външни източници, като най-значителен е този от естественото топлинното излъчване на околния фон за обекта(целта). В съвременните радарни системи, вътрешният шум обикновено е приблизително равен или е по-нисък от външния шум. Изключение прави случая, когато радара е насочен нагоре към "ясно"„ясно“ небе, когато фона е толкова "студен"„студен“, че генерира много малко топлинен шум. Топлинният шум се представя като ''k_B T B'', където ''T'' е температурата, ''B'' е честотната лента (след съгласуван филтър) и ''k_B'' е [[Константа на Болцман|константата на Болцман]]. Налице е една интуитивно привлекателна интерпретация на тази връзка в радара. Съгласуваната филтрация позволява цялата енергия, получена от целта да се компресира (свие) в един дискретен елемент (бил той по дистанция, по Доплер, по елевация, или по азимут). Погледнато повърхностно, изглежда че в рамките на определен интервал от време после, може да се получи идеално откриване (без грешки). За да се направи това, просто се компресира цялата енергия в един инфинитензимален (безкрайно малък) отрязък (отсечка) по време. Това, което ограничава такъв подход в реалния свят е, че докато времето може да се дели произволно, токът не може. Квантът на електрическа енергия е един електрон, и затова най-доброто, което може да се направи е съгласуван филтър за цялата енергия в един отделен електрон.