Леска (област Кюстендил): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кирилско І → латинско I |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 13:
== География ==
Село Леска се намира в [[планина|планински]] район, в географската област [[Каменица]],
▲Село Леска се намира в [[планина|планински]] район, в географската област [[Каменица]], в западната част на планината Лисец, по десния склон на Лисецкия поток.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали Кориярска, Памукчийска, Пешова, Ченгийска, Доларска, Занивска, Грънчарица, Рамна нива, Рекалийска.
Line 21 ⟶ 20:
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Долно село (1949-1958), Община Жилинци (1958-1959), Община Долно село (1959-1978), Община Гюешево (1978-1983), Община Гърляно (1983-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CB%E5%F1%EA%E0&code=43373&kind=2]
== Население ==
{| class="wikitable"
| '''Година'''
| align="center" | 1880
| align="center" | 1900
| align="center" | 1926
| align="center" | 1934
| align="center" | 1946
| align="center" | 1956
Ред 43:
|align="center" | 303
|align="center" | 216
|align="center" |
|align="center" |
|align="center" |
|align="center" |
|align="center" |
|}
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Леска старо средновековно селище. За първи път се споменава в Тимарски опис от 1519 г. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. са регистрирани селата Долна Леска с 18 домакинства и 10 ергени и Горна Леска с 21 домакинства и 17 ергени.
През 1866 г. в селото под името Долна Леска има 20 домакинства със 128 жители.
През 1910 г. селото има 5008 декара землище, от които 1662 дка гори, 2780 дка ниви, 550 дка естествени ливади, 16 дка овощни градини и др. и се отглеждат 898 овце, 136 говеда и 49 коня.
През 1922 г. е построена църквата "Свети Дух".
През 1958 г. заедно със селата Гурбановци и Кутугерци е учредено ТКЗС"Заря", което от 1961 г. е в състава на ДЗС - с.раненци, а от 1979 г. - в състава на АПК"Румяна войвода" - с.Гърляно.
Селото е електрифицирано (1972), водоснабдени са повечето махали, прокарани са пътища до повечето от тях. Построени са магазин на Селкоопа, нови обществени и частни сгради.
Активни миграционни процеси.
== Религии ==
Село Леска принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Обществени институции ==
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* Църква "Свети Дух" (1922).
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с.347-351;
* Стойков, Руси - ''Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.)'' - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик
* Стойков, Руси. ''Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека "Васил Коларов" от XV, XVI, XVII и XVIII в.'' - Известия на НБ "Васил Коларов" за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.425;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.29 и 168-169;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.366;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд.Пенсофт.с.78, 88 и 141;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници
== Други ==▼
▲== Други ==
<!-- === Кухня === -->
| |||