Т-55: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gogoff (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Танк
{| border=0 cellspacing=0 cellpadding=4 style="float:right; margin:0 0 .5em 1em; width:250px; background:#fff; border-collapse:collapse; border:1px solid #999; font-size:smaller; line-height:1.5; "
| име=Т-55
|- style="text-align:center;"
| тип=среден танк
| colspan=2 style="padding:0;" | [[Image:T-55 Egypt.jpg|300px]] Египетски Т-55 на учение
| картинка=[[File:T-34 Tank History Museum (81-26).jpg|300px|]]
|- style="color:#fff; background:#996; font-size:larger;"
| серийно производство=1946 – Т-54<br>1958 – Т-55
! colspan=2 | Т-54/55 <br> Тактико-технически&nbsp;данни
| заглавие=Т-55 в музея „Истории танка Т-34”, край Москва
|- style="vertical-align:top;"
| опитен образец=1946 – Т-54<br>1958 – Т-55
| на въоръжение от=1946&nbsp;г. (Т-54);<br> 1958 (Т-55)
| на въоръжение в=вж. Оператори
|- style="vertical-align:top; background:#f0f0f0;"
| дължина=9
| на въоръжение от
| ширина=3,27
| 1947&nbsp;г.
| височина=2,35
|- style="vertical-align:top;
| тегло=36
| на въоръжение в
| окачване=торсионно
| над 40 страни&nbsp;
| макс. скорост=50
|- style="vertical-align:top; background:#f0f0f0;"
| скорост по пресечен терен=22-27
| дължина
| запас от ход=450 (650 с допълнителни резервоари)
| 6,45&nbsp;[[метър|м]] (Т-54); 6,2 м (Т-55)
| запас от ход по пресечен терен=320 (450 с допълнителни резервоари)
|- style="vertical-align:top;
| широчина на ров=2,7
| ширина
| вертикално препятствие=0,8
| 3,37&nbsp;м
| основно въоръжение=100-mm нарезно оръдие Д10Т (36 сн.)
|- style="vertical-align:top; background:#f0f0f0;"
| допълнително въоръжение=2 х 7,62 mm картечници СГМТ (2500 п.) – Т-54<br>1 х 7,62 mm картечница СГМТ или ПКТ (2500 п.) – Т-55<br>1 x 12,7-mm картечница ДШК-М (300 п.)
| височина
| броня=борд: 100 mm (челна), 80 mm (борд), 20 mm (дъно), 60 mm (таван)<br> купола: 220 mm (челна част), 160-115 (борд), 65-50 (задна част) и 30 mm (горна част).
| 2,40&nbsp;м
| двигател=дизелов, 12-цилиндров, V-образен В-55, механична 5-степенна скоростна кутия
|- style="vertical-align:top;"
| к.с.=580
| тегло
| киловат=427
| 39,7&nbsp;[[тон (мярка)|т]]
| екипаж=4 души
|- style="vertical-align:top; background:#f0f0f0;"
}}
| окачване
 
| торсионно
'''Т-54/55''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[основен боен танк]] от епохата на [[Студената война]]. Първият прототип се появява през 1946, малко след края на [[Втората световна война]]. Танкът е революционен за времето си и е най-произвежданият в света - построени са повече около 100 000 машини от 1949 насам.
|- style="vertical-align:top;"
| макс. скорост
| 48;55 км/ч (по шосе)
|- style="vertical-align:top; background:#f0f0f0;"
| запас от ход
| до 600&nbsp;км (по шосе)
|- style="vertical-align:top; background:#f0f0f0;"
| основно въоръжение
| 100 мм оръдие Д10Т
|- style="vertical-align:top; background:#f0f0f0;"
| допълнително въоръжение
| 7,62 мм картечница
|- style="vertical-align:top;"
| дебелина на бронята
| до 203&nbsp;mm
|- style="vertical-align:top; background:#f0f0f0;"
| силова установка
| 12-цилиндров дизелов двигател<br>581&nbsp;[[конска сила|к.с.]] (433&nbsp;kW)
|- style="vertical-align:top;"
| екипаж
| 4
|}
'''Т-54/55''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[основен боен танк]] от епохата на [[Студената война]]. Първият прототип се появява през 1946, малко след края на [[Втората световна война]] и е революционен за времето си. Танкът е най-произвежданият в историята, създадени са повече около 100 000 машини от 1949 насам.
 
До края на 1960 година, Т-54/55 е основният танк на въоръжение във всички войски от [[Варшавския договор]], а до края на 1980-те той е на въоръжение в близо 60 държави по света, предимно с просъветска ориентация. В съветската армия е изместен от [[Т-62]], [[Т-72]] и [[Т-80]], но остава на въоръжение в десетки страни, част от които разработват и инсталират на танковете сложни комплекти за модернизация. На въоръжение е в големи количества в [[Китай]] (копието [[Тип 59 (китайски танк)|Тип 59]] — 5500), [[Сирия]] (2000), [[Северна Корея]] (до 1600), [[Куба]] (1100), [[Виетнам]] (900) и [[Йемен]] (700).
 
==История==
===Т-44===
 
Още през [[1943]] г. вече е ясно, че възможностите за модернизация на основния боен танк [[Т-34]] са изчерпани – повишаването на бронировката и огневата мощ водят до намаляване на маневреността и надеждноста на машината. За това се взема решение да започне разработката на принципно нова машина с по-мощен двигател, по-добра броня и по-мощно въоръжение, която да е възможно да се модернизира сериозно през годините на експлоатация. В периода 1943-1944 г. конструкторското бюро към завод №183, който е евакуиран от [[Харков]] в [[Нижни Тагил]] на територията на [[Уралвагонзавод]], начело с танковия конструктор Александър Морозов създава танка Т-44. Въпреки големите прилики с предшественика си Т-34, това е принципно нова машина, която по-късно става основа за създаването на Т-54. Двигателят е разположен напречно, което позволява куполата да се измести към средата на корпуса, а люкът на механик-водача да бъде премахнат от челния брониран лист и да се постави в горната част на корпуса. Този танк не взема участие във [[Втора световна война|Втората световна война]] и няколко години по-късно е спрян от производство. Основната слабост на новата машина е старото 85-mm оръдие, което вече е неефективно за борба с новите танкове на противника.
====T-44====
Още през [[1944]] г., когато серийно се произвежда [[Т-44 (танк)|Т-44]], конструкторското бюро в Нижний Тагил получава задача да започне работата по създаването на нов танк. Отчитайки кратките срокове, планирано е серийното производство на новата машина да започне в средата на [[1945]] г., е взето решение за основа на корпуса на новия танк да бъде използван корпусът на Т-44, като се увеличи челната броня до 100 мм.
 
===Т-54===
Опитният прототип на новият танк, получил обозначението Обект 137, е изготвен в началото на [[1945]] г.
 
Успоредно с разработката на Т-44 се работи и по нов танк – „Обект 137”, който по-късно е наречен Т-54. Първият проект е още от 1944 г., а прототипът е готов за изпитания през януари 1945 г. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 30.</ref> От 11 март до 11 април 1945 г. на полигона край [[Кубинка]] на Главното бронетанково управление на съветската армия (ГБТУ) преминават изпитанията на новата машина. Макар да използва много елементи от Т-44, новият танк се отличава от него с усилената броня и с ново, 100-mm оръдие – първите два прототипа са били съответно с ЛБ-1 и Д-10Т на конструктора Ф. Петров, като накрая е избрано именно неговото. Държавната комисия взема решение танкът да бъде произвеждан серийно, но след отстраняване на съществените недостатъци – куполата да бъде заменена с подобна на танковете ИС-3, да се добави въртящ се под в бойното отеделение, да се подобри зацепването на веригата, да се променят ъглите на бронираните листове на кърмата и др. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 33.</ref> С правителствено постановление №960-402сс от [[29 април]] [[1946]] г. Т-54 е приет на въоръжение. Производството му започва едновременно в три завода – №183 в Нижни Тагил, №75 в Харков и №174 в Омск. Но доставките стават ритмични едва през 1948 г. Производството на първите серии, известни като Т-54-1 или Т-54 (обр. 1946 г.) е свързано с много проблеми и танкистите от бойните части се оплакват често от ненадеждната ходова част, по-слабата проходимост по мек терен в сравнение с Т-34, обратното скосяване на куполата, което води до опасни рикошети и др. През 1949 г. на държавно ниво се обсъжда дали да не бъде спряно производството на танка. Това налага сериозни промени по конструкцията, като най-съществената новост е подобрената купола, на която е премахнато обратното скосяване в предната част и е с нова, въртяща се, командирска куполка. Премахнати са и двете курсови 7,62-mm картечници СГ-43, разположени над веригите, и са заменени с една в челния брониран лист, както е при Т-44. Зенитната картечница е разположена на нов турел. Дебелината на челната броня е намалена от 120 на 100 mm. Общото тегло на танка е намалено с 1,7 t. Новата версия е известна като Т-54-2 или Т-54 (обр. 1949 г.).
====Т-54====
====Т-55====
 
През 1951 г. се появява следващата модификация на танка, известна като Т-54-3 или Т-54 (обр. 1951 г.), на която освен многобройните корекции е монтирана и нова купола, на която са премахнати всички скосявания. Всички следващи модернизации следват формата на тази трета купола. На челния долен брониран лист започва да се монтира устройство за поставяне на минен трал. В периода 1951-1956 г. конструкторите на танка работят сериозно по надеждността му и към 1956 г. според главния конструктор на завод №183 Л. Карцев Т-54 е способен да измине до 10 000 km без сериозен ремонт. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 85.</ref>
==Устройство==
[[Картинка:T54 Training Parola Tank Museum 8.jpg|мини|200п|Командирският [[перископ]] на Т-54]]
 
На модификацията Т-54А, или „Обект 137Г”, появила се през 1955 г. вече се монтира дулен ежектор за изсмукване на газовете след изстрел. Монтиран в края на дулото, той е характерен белег на всички по-нататъшни модификации на Т-54 и Т-55. Танкът е оборудван с електрохидравличен стабилизатор във вертикална плоскост „Горизонт” за оръдието, което вече е усъвършенстваното Д10ТГ, нощен прибор за наблюдение на механик-водача – ТВН-1, нова радиостанция – Р-113, и танкоразговорно устройство - Р-120.
Танкът [[Т-54 (танк)|Т-54]] е разработен по стандартната компоновачна схема. Отделението за управление е разположено в предната част на корпуса, бойното отделение - в средата, под купола, а силовото - в кърмата на корпуса.
 
На основата на Т-54А е извършена и поредната модернизация на танка – Т-54Б, или „Обект 137Г2”, от 1956 г. Оръдието вече има двуплоскостен стабилизатор „Циклон”, азимутален указател, нов прицел – ТШ2Б-32 командирът и мерачът също разполагат с прибори за нощно виждане – съответно ТКН-1 и ТПН-1-22-11, добавен е въртящ се под на бойното отделение, който рязко намалява опасността от травми на пълнача при завъртане на куполата. Танкът има и оборудване за преодоляване на водни препятствия.
Куполът е монолитно лят, което позволява да му се придаде подходяща балистична форма. Дебелината на челната броня на купола е почти 200 мм, a покривът му е изпълнен от две заварени помежду си плочи, на които са монтирани люковете.
 
Последната сериозна модификация – Т-54М, е от 1977 г., когато наличните танкове се модернизират до нивото на танковете Т-55 от това време. Оръдието е Д-10-Т2С с ежектор и боекомплект от 43 снаряда, двуплоскостен стабилизатор „Циклон-М”, лазерен далекомер КДТ-1, картечниците СГМТ са заменени с ПКТ с боекомплект 3500 патрона, нов стабилизиран прицел за мерача ТШ-32ПМ, прибори за нощно виждане на командира и мерача, двигателят е В-55 с мощност 580 к.с., добавена е защита срещу оръжия за масово поразяване, автоматична противопожарна система и термодимова апаратура. Масата на танка нараства до 36,5 t.
Ходовата част на танка е изпълнена с индивидуално торсионно окачване на всяка от десетте опорни ролки. Всяка от тях е гумирана в областта на работната си част. Водещите колела са отзад и имат гребенно сцепване. Направляващите колела са в предната част и към тях е монтиран натяжен механизъм.
 
====Въоръжение=Т-55===
Основното въоръжение на танка се състои от 100 мм танково оръдие [[Д-10|Д-10Т]]. Насочването на оръдието в хоризонталната плоскост става с помощта на ръчен страничен механизъм и електрически привод, а във вертикалната - по ръчен способ.
 
През 1955 г. започва и работата по нова сериозна модификация на танка Т-54 под името „Обект 155”. В нея се появяват ред нововъдения като: система за противоатомна защита с филтровентилационна система, като е премахнат вентилаторът за очистване на въздуха, чийто изход е пред люка на пълнача, термодимова апаратура, автоматична противопожарна система, бак-стелажи, които едновремено позволяват увеличаване на боекомплекта на танка и обема на зарежданото гориво, премахната е зенитната картечница като неефикасна и е преработен люкът на пълнача, инсталирани са мощен въздушен компресор, улесняващ пуска на двигателя, чиято мощност нараства от 520 на 580 к.с., както и планетарни бордови предавки. <ref>http://militera.lib.ru/memo/russian/kartsev_ln/10.html</ref>
Допълнителното въоръжение на танк Т-54 се състои от сдвоена с оръдието [[7,62×39 мм|7,62]] мм картечница [[СГ-43|СГМТ]], разположена вдясно от оръдието и курсова картечница система СГМТ, 7,62 мм разположена вдясно от механик водача и стреляща през отвор в челния наклонен броневи лист. Боекомплект на двете 7,62 мм картечници - общо 2500 патрона.На люка на пълнача има монтирана зенитна картечница [[ДШК]] [[калибър]] 12,7 мм (боекомплект 500 патрона).
 
В средата на 1957 г. новата машина е приета на въоръжение под името Т-55, а серийното производство започва година по-късно – в средата на 1958 г. След 1962 г. Уралвагонзавод започва производството на новия танк Т-62 и производството на Т-55 продължава в Омския завод за транспортно машиностроене, а по лиценз в [[Полша]] и [[Чехословакия]]. През същата 1962 г. се появява и модернизираният вариант – Т-55А. Основно внимание при него е отделено на защита на екипажа от оръжията за масово поразяване и танкът е съоръжен с допълнителна вътрешна противорадиационна обшивка - ПОВ, изградена основно от полипропилен и борен оксид. Тя служи и като допълнителна защита срещу проникнали осколки – така Т-55 е първият серийно произвеждан танк, защитен и от ударната вълна, и от проникващата радиация. Премахната е и курсовата картечница, с която стреля механик-водачът, защото се е оказала неефективна. Т-55А е приет на въоръжение със заповед на министъра на отбраната от юли 1962 г.<ref>Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор”, 4 (79), 2008, с. 14-18.</ref> Т-55А се произвежда изцяло в завод №174 в Омск (по късно - Завод за транспортно машиностроене). От 1965 г. се въвеждат в употреба и новите и по-надеждни вериги с гумено-метални шарнири. За борба срещу вертолетите отново започва да се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М – от 1969 г.
Допълнителното въоръжение на танк Т-55 се състои само от сдвоена с оръдието 7,62 мм картечница [[ПКТ]].
 
В началото на 80-те е направена сериозна модернизация, имаща за цел да доведе наличните танкове Т-55 и Т-55А до ниво на защитеност и огнева мощ като Т-64А и Т-72. През април 1983 г. новите модификации са приети на въоръжение като Т-55М и Т-55АМ (М – от „модифицированной”). Те са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна”, включваща лазерен далекомер КДТ-2, балистичен изчислител БВ-55, двуплоскостен стабилизатор „Циклон” М1, нов прицел на мерача ТШ2Б-32ПВ с независима стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. Добавена е система за изстрелване на управляеми ракети 9К116 „Бастион”. Нова е и радиостанцията – Р-173. Подсилена е бронировката на куполата, челната корпусна броня и дъното под механик-водача, което води до увеличаване масата на машината - 40,9 за Т-55М и 41,5 за Т-55АМ t. Монтира се и нов, по-мощен двигател – дизелов В55У с 620 к.с., а по-късно и многогоривен дизелов В-46-5М с 690 к.с.
 
През есента на същата 1983 г. е приет на въоръжение и вариантът Т-55АД – модификация на Т-55А, оборудвана с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд” (Д – от „Дрозд”). Системата открива чрез двете радиолокационни станции приближаващите се управляеми кумулативни ракети на 130 m дистанция от танка, преминава в режим на следене, когато са на 60 m от него и активира намиращите се на куполата 107-mm защитни заряди (по 4 от двете страни), когато ПТУР е на 6,7 m от танка. Варианът с многогоривен дизелов двигател В-46-5М е Т-55АД-1. Защита „Дрозд” е монтирана и вариантите Т-55М и Т-55АМ – съответно те са означавани като Т-55МД и Т-55АМД.
 
Година по-късно – през 1984 г., се появява и нова модификация – Т-55МВ и Т-55АМВ, съоръжени с комплекс от навесна динамическа защита (В – от „взривной”). Тя се разполага върху куполата и челните бронирани листове, но на някои танкове се монтира и на бордовите екрани, предпазващи ходовата част. Допълнителната броня под механик-водача е запазена. Вариантите с многогоривен дизелов двигател В-46-5М съответно са Т-55МВ-1 и Т-55АМВ-1.
 
== Устройство ==
 
=== Конструкция ===
 
Танкът е изграден по класическа схема с три основни отделения – за управление в предната част, бойно – в средната, и моторно-трансмисионно – в кърмовата част.
Корпусът е изграден от заварени бронирани листове. Челните два бронирани листа с дебелина 100 mm са съединени под ъгъл 60°, като по този начин се увеличава защитеността при пряко попадение – дебелината на бронята достига 200 mm. В първите версии на Т-54 бронята е 120 mm, но впоследствие е намалена. Страничните бордове са с дебелина 80 mm, а таванът на корпуса е с дебелина 60 mm. Кърмовата част има дебелина 30 mm за горната част, 45 mm за вертикалната част, а дънната – 20 mm. Дъното е с дебелина 20 mm. Корпусът първоначално е с дължина 6270 mm за Т-54 (обр. 1946 г.), от Т-54 (обр. 1951 г.) е скъсен на 6040 mm. Т-55 и неговите модификации имат дължина на корпуса 6200 mm.
Куполата е лята, като горната част е покрита с два заварени бронирани листа с дебелина 30 mm, на които се намират люковете за командира и пълнача, а на Т-54 – и бронирания капак на изсмукващия вентилатор. Дебелината на бронята в челната част е 220 mm, 160-115 по бордовете - 65-50 mm. В първите версии на Т-54 куполата е с обратно скосяване по цялата долна част. Поради опасността от опасни рикошети върху по-незащитената покривна част на корпуса или преки попадения в погона на куполата то е премахнато – първо от предната и странична част – за Т-54 (обр. 1949 г.), а после и от цялата купола – от Т-54 (обр. 1951 г.).
Механик-водачът седи в лявата част на отделението за управление, а в дясната част са разположени стелажи за 20 снаряда. От Т-55 там се разполагат бак-стелажи (известни и като „мокри” стелажи), които едновременно са резервоари за гориво и стелажи за снаряди. В бойното отделение от лявата страна са разположени мерачът и отзад над него - командирът на танка, а вдясно – пълначът. Куполата може да се върти от мерача ръчно или с електромеханичен привод. От Т-54А нататък подът на бойното отделение е въртящ се, което намалява възможността за контузии на пълнача при завъртането на куполата и движението на оръдието.
 
В моторно-трансмисионното отделение, което е отделено от бойното с метална преграда, е разположен двигателят и трансмисията. На листовете над веригите са разположени горивни резервоари и сандъци със ЗИП и инструменти. На кърмата при Т-54 се монтират шашки за създаване на димна завеса, а при Т-55, който вече разполага с термодимова апаратура, там се могат да се поставят допълнително два варела с гориво.
 
=== Двигател и трансмисия ===
 
Двигателят на Т-54 е [[Дизелов двигател|дизелов]] В-54 – четиритактов, 12-цилиндров, V-образен, с течно охлаждане и с мощност 520 к.с. (382 kW) при 2000 об./мин. Разположението му в машинно-трансмисионното отделение следва това на Т-44 – напречно на корпуса. Пускът на двигателя се осъществява с помощта на сгъстен въздух, а като допълнителна система за пуск може да се използва електрически стартер. Двигателят използва [[дизелово гориво]] ДЛ, ДЗ и ДА, като общият обем на резервоарите, разположени в бойното и отделението за управление, е 520 l. На листовете над веригите в първите версии на Т-54 се разполагат цилиндрични резервоари, както при Т-34 и Т-44, които не са свързани с горивната система, а след 1949 г. са заменени с резервоари с правоъгълна форма. Запасът от ход по шосе е 330 km. За подгряване на охладителната течност и маслото при ниски температури се използва подгревател, който е разположен на левия борд в бойното отделение.
 
На Т-55 се монтира нов [[Дизелов двигател|дизелов]] двигател - В-55 – четиритактов, 12-цилиндров, V-образен, с течно охлаждане и с мощност 580 к.с. при 2000 об./мин.
 
На модернизираните версия след 1983 г. - Т-55М, Т-55МВ, Т-55АМВ, Т-55АД и Т-55АМД, се монтира по-мощен дизелов двигател В-55У с мощност 620 к.с. или многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с. Версиите с многогоривен двигател се означават съответно: Т-55М-1, Т-55МВ-1, Т-55АМВ-1, Т-55АД-1 и Т-55АМД-1
 
Пускът на двигателя, както и при Т-54, се осъществява с помощта на сгъстен въздух от две бутилки, разположени на левия борд до механик-водача. Новото тук е двуцилиндровият [[Нагнетител|компресор]] АК -150С, който нагнетява въздух в бутилките, вместо да се подменят празните. Общият обем на резервоарите е 960 l – 680 l във вътрешните четири и 280 l – в трите външни резервоари, разположени на листа над дясната верига. Допълнително на кърмовата част могат да се монтират и 2 варела с гориво с общ обем 400 l. Разходът на гориво по шосе 190-210 l на 100 km, а по пресечен терен – 300-330 l. Запасът от ход по шосе е 485-500 km, а по пресечена местност – до 320 km. С допълнителните резервоари запасът от ход съответно нараства на 700 km и 570 km.
 
Трансмисията на Т-55 се състои от повишаващ [[редуктор]] с предавателно число 0,7, петстепенна [[скоростна кутия]] (5 + 1), главен многодисков (17 диска) фрикцион със сухо триене стомана в стомана, два планетарни механизма за завиване и лентови спирачки, 2 бордови предавки и приводи за вентилатора и компресора. С помощта на два лоста с приводи механик-водачът осъществява двустепенно завиване или спиране на танка. При поставяне на един лост от нулево в I положение въртящият момент на съответното водещо колело се забавя с 1,42 пъти, което спомага за плавното завиване на машината. При поставяне на лоста във II положение се блокира водещото колело и машината завива около оста си. Поставянето на двата привода във II положение спират танка на място. Минималният радиус при завиване на танка с лостове в I положение е 8,91 m, а при II положение – 2,64 m.<ref>Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор”, 4 (79), 2008, с. 26-27.</ref>
 
=== Ходова част ===
 
Изградена е от [[верига]] с 90 лети метални трака с ширина 580 mm с метални шарнири с цевочно зацепване, пет сдвоени лети метални опорни ролки с гумен бандаж и диаметър 810 mm, задно водещо колело, предно направляващо колело и червячен механизъм за натягане на веригата. Веригата с гумено-метални шарнири се състои от 91 трака. Първоначално ширината на траковете при Т-54 е 500 mm, но през 1949 г. е заменена с по-широки – 580 mm. Окачването е индивидуално, торсионно с хидравлични амортисьори на първата и последната ролка. Първата опорна ролка е изнесена напред, а останалите четири са на равномерно разстояние една от друга. Опорните ролки на двата борда не са симетрични – тези на левия борд са изместени със 105 mm назад спрямо десните заради торсионните валове, които са разположени един до друг.
 
 
 
===Въоръжение===
Основното въоръжение на танковете Т-54 и Т-55 е 100-mm нарезно танково оръдие [[Д-10|Д-10Т]]. То е създадено още в 1944 г. и е монтирано първоначално на самоходните артилерийски установки СУ-100. На модификацията Т-54А се монтира усъвършенстваното Д-10ТГ, което има ежектор за продухване на барутните газове от цевта и вертикален електрохидравличен стабилизатор „Хоризонт”. След 1956 г. от версията Т-54Б и на танковете Т-55 се монтира оръдие Д-10Т2С и двуплоскостен стабилизатор „Циклон”. Далекобойността на оръдието с оптичен прицел е 6900 m, а от закрити огневи позиции – до 14 600 m. Далечина на изстрела с право мерене при цел с височина 2 m - 1000 m за бронебоен и 1100 m за осколъчно-фугасен снаряд. Скорострелност – 7 изстрела при стрелба от място и 4 при стрелба от движение. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +18 до –5°. Мъртвата зона за оръдието и картечницата е 20-21 m.
 
Боекомплектът на оръдието на Т-54, Т-54А и Т-54Б е 34 унитарни снаряда, като от тях 14 са бронебойно-трасиращи БР-412Д, БР-412Б, БР-412, и 20 – осколъчно-фугасни ОФ-412. Модернизираните версии на Т-54 – Т-54М и Т-54АМ, се изравняват като боекомплект с Т-55, а командирската им версия – Т-54АМ има 37 снаряда, колкото има и командирският Т-55К. Боекомплектът на оръдието на Т-55 е 43 унитарни снаряда: осколъчно-фугасни - ОФ-412, ОФ-412Ж; бронебойно-трасиращи - БР-412; бронебойно-подкалибрени - 3БМ8, 3БМ19, 3БМ20, 3БМ25; кумулативни - 3БК5, 3БК5М, 3БК17, 3БК17М. Снарядите са разположени в бойното и отделението за управление: 18 са поставени в бак-стелажите в предната дясна част на отделението за управление; 10 са на стелажи върху металния лист, отделящ бойното от моторно-трансмисионното отделение и 2 – с ремъчно захващане; 4 са закачени ремъчно на десния борд на бойното отделение, а 2 – на левия борд; 5 – на стелажи в задната част на куполата и 2 – закачени ремъчно на десния й борд. Огнеметната версия ОТ-55 има 25 снаряда, а на мястото на бак-стелажите има резервоари с горивна смес за огнепръскачката АТО-200, която е поставено вместо сдвоената картечница. Модернизираната версия Т-55АМ разполага с 42 снаряда.<ref> Карпенко, А. В. Обозрение отечественной бронетанковой техники. СП: Невский бастион, 1996., с. 269-307</ref> От началото на 80-те на модернизираните версии Т-55М на оръдието се монтира и топлозащитен кожух.
 
За допълнително въоръжение се използват 7,62-mm картечници. За Т-54 се използват картечници СГМТ – танкова версия на картечницата на Пьотр Горюнов СГ-43. Една картечница е сдвоена с оръдието и чрез електроспусък се управлява от мерача. Допълнително се монтира и една курсова картечница, която се управлява от механик-водача и се намира вдясно от него в отделението за управление. В първите версии на Т-54 курсовите картечници са две и са разположени на металните листове над веригите, като общият боекомплект за трите картечници е 4000 патрона. След 1949 г. са премахнати като неефективни и заменени с една, за която е направен малък отвор в средата на горния преден брониран лист. Боекомплектът за двете картечници е 3500 патрона в 14 метални кутии с ленти по 250 патрона. От версията Т-55А нататък курсовата картечница също е премахната като неефективна и остава само една сдвоена с оръдието 7,62-mm картечница. При танковете Т-55 картечниците СГМТ са подменени с по-модерните и надеждни ПКТ. При Т-55М боекомплектът за сдвоената картечница е намален на 2250, а при Т-55АМ, Т-55АД, Т-55АМВ и Т-55МВ той е 3000 патрона.
 
На Т-54 от всички модификации се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М обр. 1938-46 г., която е монтирана на стойка зад люка на пълнача, който стреля с нея. Стандартната скорострелност е 600 изстрела в минута, но поради ограничения боекомплект тя е сведена до 125 изст./мин. Боекомплектът за зенитната картечница е 200 патрона в 4 метални кутии по 50 патрона. Картечницата може да стреля с бронебойни – Б-30, бронебойно-запалителни – Б-32 и БС-41, и бронебойно-запалителни трасиращи патрони – БЗТ.
 
В първите серии на Т-55 не е била предвидена зенитна картечница, тъй като се приема, че е неефективна за борба срещу реактивните самолети. В края на 60-те обаче във връзка с широката употреба на бойни вертолети отново започват да се използват. След 1969 г. на люка на куполата отново се монтира 12,7-mm картечница ДШК-М, с която стреля пълначът. Боекомплектът е 300 патрона в 6 метални кутии по 50 патрона.
Огнеметната версия ОТ-54 от 1954 г. е въоръжена с огнемет АТО-1, монтиран на мястото на сдвоената с оръдието картечцница. Изстрелва огнена смес АП-7, която се съхранява в резервоари в предната дясна част на отделението за управление, на разстояние до 160 m.
 
След 1960 г. за Т-55 също се разработва огнеметна версия – ОТ-55. Огнеметът е модернизиран – АТО-200.
 
Допълнително в боекомплекта на танка влизат 120 патрона за автомат [[АК-47]] – 4 пълнителя с по 30 патрона, 10 отбранителни [[Граната|гранати]] Ф-1 и 12 патрона за сигналния пистолет.
 
В началото на 60-те са правени опити да се монтира в задната част на куполата комплекс за изстрелване на противотанкови управляеми ракети „Малютка”, но разработката е изоставена.
 
След 1983 г. в модернизираните версии Т-55М и Т-55 АМ е добавено и управляемо оръжие – системата „Бастион” 1К13-22, която може да изстрелва управляеми ракети 9М117 – в боекомплекта са включени 3 броя. Далекобойността им е 4000 m, а разпознаването на цели е до 5000 m в дневен режим и 800 m в нощен.<ref> http://fkoz.feodosia.com.ua/main3.phtml?link=29 </ref>
 
=== Система за управление на огъня ===
 
Първите версии на Т-54 нямат стабилизатор на оръдието. През 1955 г. на модификацията Т-54А се монтира електрохидравличен стабилизатор СТП-1 „Горизонт” във вертикална плоскост, а от 1956 г. – на модификацията Т-54Б – двуплоскостен електрохидравличен стабилизатор СТП-2 „Циклон”. От същата година започва да се монтира и азимутален указател, показващ позицията на завъртане на куполата, който заедно с индикатора за възвишение на оръдието се използва за стрелба от закрити огневи позиции. Стабилизаторът се управлява от мерача посредством пулт за управление с две ръкохватки, на които са монтирани и бутоните на електроспусъците – за оръдието – на дясната, и за картечницата – на лявата. Електроспусъците са дублирани – за оръдието той е монтиран и в ръкохватката за възвишение на оръдието, а за картечницата – в ръкохватката за завъртане на куполата. В случай на нужда може да се използват и механичните спусъци – за оръдието той е от дясната страна на мерача, монтиран на самото оръдие, а с картечницата стреля пълначът. Ако след натискане на спусъка оръдието не може да произведе изстрел, пълначът може да блокира електроспусъците с прибора ВС-11А, за да извади безопасно снаряда. В първите модификации на Т-54 мерачът използва телескопичен шарнирен прицел ТШ-20 с 4-кратно увеличение, от 1951 г. - ТШ2-22 с 3,5 и 7-кратно увеличение, които стават стандартни за всички следващи модификации на прицелите, а от версията Т-54А прицелът е усъвършенстваният ТШ-2А-22. Танковете Т-54Б се оборудват с нов прицел - ТШ2Б-32, мерачът вече може да води и стрелба през нощта благодарение на инфрачервения монокулярен перископичен прицел ТПН-1-22-11 с 5,5-кратно увеличение и прожектора Л-2Г с инфрачервен филтър.
 
На танковете Т-55 от първите години се монтира прицел ТШ2Б - 32ПВ, също с 3,5 и 7-кратно увеличение. Същият е и нощният инфрачервен прицел - ТПН-1-22-11. Стабилизаторът е СТП-2М „Циклон”. От 1975 г. на Т-55А се монтира лазерен далекомер КДТ-1 (в България тези танкове бяха известни като Т-55АЖ).
От 1983 г. модификациите Т-55М и Т-55АМ вече са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна”, която включва: прицел ТШСМ - 32ПВ; лазерен далекомер КДТ-2 с обхват 500-4000 m и точност на измерването 10 m; балистичен изчислител БВ-55 с два режима на работа – автоматичен и полуавтоматичен, задаващ поправки за износване на ствола, температурата на въздуха и заряда, атмосферното налягане и скоростта на страничния вятър; двуплоскостен стабилизатор „Циклон” М1 с подобрена стабилизация; нов прицел на мерача – ТШСМ-32ПВ, който има стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. <ref> http://fkoz.feodosia.com.ua/main3.phtml?link=29 </ref>
 
Чехословашките версии Т-55АМ1 и Т-55АМ2 са оборудвани със система за управление на огъня „Кладиво”. Нейният балистичен изчислител може да въвежда скоростта и посоката на вятъра; температура на въздуха; скоростта, износването на зарядната камера; заряд на боеприпаса; температурата в цевта на оръдието; посоката и ъгловото отклонение на целта. На танковете се монтира и система SDIO за засичане и оповестяване при облъчване с лазерен прицел от противников танк.
 
В първите версии на Т-54 командирът не може да насочва оръдието към целта. От модификацията Т-54Б вече се монтира нощен командирски прибор за наблюдение ТКН-1. С него командирът на танка също може да целеуказва. След като завърти командирската куполка в желаната посока и целта попадне в линията на визиране, с натискането на бутон в лявата ръкохватка, задържайки куполката в същото положение, той завърта куполата с оръдието в същата посока. С бутон на дясната ръкохватка се включва инфрачервеният фар на командирската куполка ОУ-3.<ref> http://ser-sarajkin.narod2.ru/ALL_OUT/TiVOut10/SuRuPzWg/SuRuPzWg079.htm</ref>
 
За стрелба със зенитната картечница ДШК-М пълначът използва колиматорния мерник К10-Т, монтиран на самата картечница.
 
=== Средства за наблюдение и връзка ===
 
В първите версии на Т-54 всички членове на екипажа разполагат с призмени перископични прибори за наблюдение МК-4. Впоследствие при следващите модификации командирът и мерачът получават по-усъвършенствани прибори за наблюдение.
 
Командирът на танка използва комбиниран монокулярен перископичен прибор за наблюдение ТПК-1 с 5-кратно увеличение, позволяващ разпознаване на цели до 3000 m. След 1956 г. от версията Т-54Б командирът има и с монокулярен електронно-оптически инфрачервен уред за нощно виждане ТКН-1, за който е предвиден и прожектор с инфрачервен филтър ОУ-3.
 
Командирският наблюдателен прибор на Т-55 първоначално е ТПКУ, по-късно заменен с ТПКУБ и ТПКУ-2Б.
 
Мерачът след 1956 г. от Т-54Б нататък разполага освен с дневния и нощния прицел и с призмен прибор за наблюдение ТНП-165, а пълначът – с призмен перископичен прибор за наблюдение МК-4. <ref>Барятинский, М. Средный танк Т-54. Бронеколекция 4 (67) 2006. Приложение к журналу „Моделист-конструктор”, с. 10-14</ref>
 
За наблюдение при водене на танка в бойно положение през деня механик-водачът използва два призмени перископични прибора МК-4, а през нощта – бинокулярен перископичен уред за наблюдение ТВН-2 и два фара с инфрачервени филтри ФГ-125 (ФГ-100). <ref> Руководство по материальной части и эксплуатации танка Т-54. М: Военное издательство, 1969.</ref> При движение в среда с ограничена видимост или преодоляване на водно препятствие механик-водачът използва жирополукомпас ГПК-48, разположен пред него на горния челен брониран лист. <ref> Руководство по материальной части и эксплуатации танка Т-54. М: Военное издательство, 1969.</ref>
 
За външна радиовръзка се използва радиостанция. На първите версии на Т-54 това е късовълновата 10-РТ-26 - приемо-предавателна, телефонна, симплексна, с 4-метрова мачтова антена АМ-4, а за вътрешна радиовръзка – танкоразговорно устройство за четири абоната ТПУ-47 с комутатори и ларингофони. <ref>Барятинский, М. Средный танк Т-54. Бронеколекция 4 (67) 2006. Приложение к журналу „Моделист-конструктор”, с. 8</ref> От Т-54А тя е заменена с УКВ радиостанцията Р-113 – приемо-предавателна, с честотна модулация и три режима на работа – симплекс, полудуплекс и дежурно приемане, с 4-метрова мачтова антена. Първоначално на танковете Т-55 също се монтира радиостанцията Р-113, но от 1974 г. е заменена от Р-123 с два режима на работа: дежурно приемане и радиотелефонна свръзка - симплекс. Радиостанцията позволява фиксирането на 4 честоти, сменяни с превключватели. Р-123 се монтира и на модифицираните Т-54М от 1977 г. На командирските танкове се монтира допълнителна радиостанция Р-112. За вътрешна връзка се използват танкови разговорни устройства Р-124 за четири абоната. Модернизираните танкове Т-55М, Т-55АМ, Т-55АМВ, Т-55МВ и Т-55АД от 1983-1985 г. имат нова УКВ радиостанция – Р-173.
 
=== Защита и оборудване ===
 
Основната защита на Т-54 и Т-55 е бронята от закалена валцувана [[стомана]], разположена под рационални ъгли с цел повишаване защитеността. Наклонените листове на челната броня и бордовете са изработени от валцувана стомана 52С и 42СМ, горната и кърмовата част на борда – от стомана 49С, дъното – от стомана 43ПСМ. Корпусът на куполата се отлива от хромникелмолибденова стомана 74Л, а горните бронирани листове на куполата – от валцувана хроммолибденова стомана 43ПСМ<ref>http://otvaga2004.ru/na-zemle/na-zemle-1/bm-1945-1965_10/</ref>
 
В периода [[1983]]-[[1985]] г. на модернизираните модели Т-55М и Т-55АМ е добавена допълнителна броня на куполата и е усилена челната част на корпуса с многослойна броня – бронирани листове и [[Полиуретан|пенополиуретан]], а на дъното под механик-водача е добавена противоминна защита, ходовата част е защитена от гумирани противокумулативни екрани. На моделите Т-55МВ и Т-55АМВ от 1983-1985 г. е монтирана и навесна динамична защита „Контакт 1”, включително и на бордовите екрани. Т-55Д е оборудван и с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд”. Системата се състои от осем 107-mm заряда – по четири от всяка страна на куполата, захранващ блок и 24,5 GHz радар. Системата по радиолокационен принцип открива приближаващи се управляеми кумулативни ракети на разстояние 330 m. При наближаване до 130 m от танка системата преминава в режим на проследяване и изчислява скоростта и ъгъла на приближаване. След определяне на мястото на контакт активира защитен заряд, който поразява противниковата ракета с осколки.<ref>http://www.btvt.narod.ru/3/kaz_drozd.htm КАЗ „Дрозд”</ref> Танковете в [[Афганистан]] допълнително са оборудвани и с противокумулативни екрани от решетест тип за куполата и бордовете.
 
За защита от оръжия за масово поразяване танкът е оборудван с противоатомна защита (ПАЗ), която в случай на ядрено заразяване херметизира отворите на танка, блокира куполата, създава по-високо налягане и очиства въздуха в бойното отделение чрез филтро-вентилационна установка (ФВУ) – система за филтрация на въздуха с нагнетател сепаратор. ПАЗ може да се включва автоматично по сигнал на датчика РБЗ-1М или ръчно от екипажа по показания на прибора ДП-3Б. Разработката на ПАЗ започва още през 1955 г. и изпитанията са извършени на версията Т-54А, но започва да се монтира едва на танковете Т-54Б. <ref> Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп. „Моделист конструктор”, 4 (79), 2008, с. 5-7</ref> От 1962 г. на модела Т-55А се монтира от вътрешната страна на куполата и допълнителна защита срещу проникващата радиация, изработена от полимерни слоеве, борен оксид и други пълнители.
Танкът е оборудван и с автоматична противопожарна система „Роса”, състояща се от 3 бутилки със смес „3,5” и 8 датчика, които активират системата. Противопожарната система има и полуавтоматичен режим, при който управлението на пожарогасителите се командва от механик-водача. От версията Т-55М се монтира и система за гасене на напалм „Сода”.
 
За създаване на маскировъчна димна завеса се използва термодимова апаратура (ТДА). При нея помпа впръсква под налягане дизелово гориво в изпускателните колектори на танка и и неговото изгаряне води до създаване на плътен бял дим. След 1983 г. от модификацията Т-55АД започва да се монтира система за изстрелване на 82-mm димни гранати 902Б „Туча” – по 8 на всеки борд на куполата.
 
Т-55 има и оборудване за преодоляване на водни препятствия до дълбочина 5 m и дължина 700 m.
 
==Употреба==
 
==Варианти==
 
===Т-54===
 
* '''Т-54-1''' или '''Т-54 (обр. 1946 г.) ''', известен и като '''Обект 137''' – първият сериен вариант на танка с характерна купола с обратен наклон в основата си. Въоръжен е освен с едно 100-mm нарезно оръдие и с две курсови 7,62-mm картечници, разположени над веригите, както и една сдвоена с оръдието 7,62-mm картечница. Има маса 36 t.
 
* '''Т-54-2''' или '''Т-54 (обр. 1949 г.) ''' – първа модификация на Т-54, при която е намалена челната броня, премахнато е обратното скосяване на част от куполата и двете курсови картечници над веригите са заменени с една в средата на челния брониран лист, добавена е въртяща се командирска куполка. Има маса 35,5 t.
 
* '''Т-54-3''' или '''Т-54 (обр. 1951 г.) ''' – втора модификация на Т-54 с нова купола без засечки с обратен наклон по нея. Добавено е на предния брониран лист устройство за закрепване на минен трал.
 
* '''ОТ-54''' или '''Обект 481''' – огнеметна версия на Т-54 от 1954 г. На мястото на сдвоената с оръдието картечница е монтиран огнемет АТО-1, изстрелващ смес АП-7 на разстояние до 160 m.
 
* '''Т-54К''' – командирска версия на Т-54. На него се монтира допълнителна радиостанция Р-112, навигационна апаратура и зарядно устройство.
 
* '''Т-54А''' или '''Обект 137Г''' – модификация на Т-54 от 1955 г. Оръдието е снабдено с ежектор и стабилизатор във вертикална плоскост. Механик водачът е оборудван с инфрачервен прибор за нощно виждане.
 
* '''Т-54АК''' – командирска версия на основата на Т-54А. На него се монтира допълнителна радиостанция Р-112, навигационна апаратура ТНА-2 и зарядно устройство АБ-1-П/30.
 
* '''Т-54Б''' или '''Обект 137Г2''' – модификация на Т-54 от 1955 г. Оръдието е снабдено със стабилизатор в две плоскости. Подът на бойното отделение вече е въртящ се. По-късно се добавя и инфрачервен нощен прицел за мерача.
 
* '''Т-54БК''' – командирска версия на основата на Т-54Б от 1958 г. На него се монтира допълнителна радиостанция Р-112, навигационна апаратура ТНА-2 и зарядно устройство АБ-1-П/30.
 
* '''Т-54АМ''' – модификация на Т-54А от 60-те години. Монтира се новият двигател В-55, боекомплектът на оръдието е увеличен на 43 снаряда. Мерачът има инфрачервеен нощен прицел. Веригите са с гуменометалически шарнири и се монтира нова радиостанция – Р123.
 
* '''Т-54М''' или '''Обект 137М''' – модификация на Т-54 от 1977 г., която модернизира моделите преди Т-54А до нивото на Т-54АМ.
 
* '''Т-54МК''' – командирска версия на основата на Т-54: от 1977 г. На него се монтира допълнителна радиостанция Р-112, навигационна апаратура ТНА-2 и зарядно устройство АБ-1-П/30.
 
===Т-55===
 
* '''Т-55''' или '''Обект155''' – първият сериен вариант от 1958 г. Създаден на основата на Т-54Б.
 
* '''Т-55К''' – командирска версия на основата на Т-55 от 1959 г. На него се монтира допълнителна радиостанция Р-112, навигационна апаратура ТНА-2 и зарядно устройство АБ-1-П/30. Премахната е и курсовата картечница.
 
* '''ОТ-55''' или '''Обект 482''' – огнеметна версия на Т-55 от 1960 г. На мястото на сдвоената с оръдието картечница е монтиран огнемет АТО-200, изстрелващ смес АП-7 на разстояние до 160 m.
 
* '''Т-55А''' – модификация на Т-55 от 1962 г. Танкът е съоръжен с допълнителна защита срещу проникващата радиация. Отново се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М.
 
* '''Т-55АЖ''' – модификация на Т-55А от 1975 г. Танкът е съоръжен с лазерен далекомер.
 
* '''Т-55М''' – модификация на Т-55 от 1977 г. Поставена е допълнителна броня на куполата и корпуса. Монтират се и гумени противокумулативни екрани, защитаващи ходовата част. Танкът има система за управление на огъня „Волна” и система за изстрелване на лазерно управляеми ракети „Бастион”. Оръдието има вече топлозащитен кожух. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Монтира се и система за гасене на напалм „Сода”.
 
* '''Т-55М-1''' – вариант на Т-55М с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с.
 
* '''Т-55АМ''' – модификация от 1983 г., която модернизира танковете на Т-55А до ниво Т-55М.
 
* '''Т-55АМ-1''' – вариант на Т-55АМ с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с.
 
* '''Т-55АМ1''' – експортен вариант на Т-55А. Има система за управление на огъня „Волна”, бордови противокумулативни екрани, система за гасене на напалм „Сода”.
 
* '''Т-55АМ2''' – експортен вариант на Т-55АМ.
 
* '''Т-55АД''' – модификация на Т-55А от 1983 г. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Танкът е съоръжен със система за защита от управляеми противотанкови ракети „Дрозд” и бордови противокумулативни екрани. Монтират се и 8 димни гранати „Туча”.
 
* '''Т-55АД-1''' – вариант на Т-55АД с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с.
 
* '''Т-55АМВ''' – модификация на Т-55АМ от 1985 г. Танкът е съоръжен допълнително с навесна реактивна броня на куполата и страничните бордове, защитаващи ходовата част. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Монтира се и система за управление на огъня „Волна” и система за изстрелване на лазерно управляеми ракети „Бастион”.
 
* '''Т-55МВ''' – модификация на Т-55М от 1985 г. с монтирана допълнително навесна реактивна броня на куполата и страничните бордове, защитаващи ходовата част и система за управление на огъня „Волна”.
 
* '''Т-55МВ-1''' – вариант на Т-55МВ с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с.
 
* '''Т-55М5''' – дълбока модернизация на Т-55, разработена от Омския завод<ref>http://www.kbtm-omsk.ru/node/23</ref>. На танка се монтира вградена динамична защита и бордови противокумулативни екрани, нова система за управление на огъня, топлозащитен кожух на оръдието, което е 100-mm Д10-Е2С, система за изтрелване на лазерно управляеми ракети, комбиниран прибор за наблюдение на механика-водача ТВК-3 и модернизиран командирски прибор ТКН-1СМ. Двигателят е с мощност 690 к.с.
 
* '''Т-55М6''' – проект за дълбока модернизация на Т-55. Ходовата част е променена и удължена, а опорните ролки са 6, като може да ес монтират и ролки от други модели – като Т-72 или Т-80. Монтира се нова купола на основата на куполата от [[Т-72|Т-72Б]], 125-mm гладкостволно оръдие с автоматично пълнене. Двигателят е с мощност 690 к.с. Поради високата цена за модернизация към тази разработка не е проявен интерес и е построен само един опитен екземпляр.
 
==Чуждестранни варианти==
 
===Т-54===
 
'''Египет'''
 
* '''Ramses II''' или '''T-54E''' ( E - Egyptian) – дълбока модернизация на Т-54. Първият прототип е изработен още през 1987 г., но реално е модернизиран през 2004-2005 г. Целта е да се достигне нивото на американския танк M60A3. Корпусът е удължен и се монтира американски турбодизелов двигател TCM AVDS-1790-5A с мощност 908 к.с. Трансмисията е германска - хидромеханична Renk RK-304. Оръдието е 105-mm нарезно оръдие M-68. Системата за управление на огъня е SABCA Titan Mk I, включваща прицел Avimo TL10-T, лазерен далекомер, метеосензор, балистичен изчислител, граден в окуляра графичен дисплей. Масата на танка е 48 t.
 
'''Израел'''
 
* '''Tiran-4''' – модификация на пленени сирийски и египетски Т-54. Запазено е оригиналното 100-mm оръдие, но се направени дребни промени по куполата – добавени са нови сандъци за оборудване в задната й част, допълнителни туби с вода, нов изход за антената, капакът на пълнача се отваря назад. Над оръдието се монтира 12,7-mm картечница Browning M2HB, Сдвоената картечница е заменена с 7,62-mm Browning M1919A4. По още една такава картечница се монтира до люковете на командира и пълнача. От дясната страна на куполата е монтиран и 60-mm миномет.
 
* '''Tiran-4Sh''' (Sh – от sharir – силен) –модификация на пленени Т-54. Въоръжени са със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7, прицел от „Шърман”, нови инфрачервени прожектори. Добавена е климатична инсталация, нова система за управление на огъня и нощно виждане, отзад на корпуса е изведена телефонна кутия за връзка с пехотата.
 
'''Иран'''
 
* '''Safir-74''' – Модификация на пленени иракски Т-54. Имат промени по двигателя, трансмисията и системата за управление на огъня. Вероятно част от тях са въоръжени със 105-mm оръдие.<ref>http://www.army-guide.com/eng/product3511.html Safir-74 </ref>
 
'''Китай'''
 
* '''Type-59''' – версия на Т-55, произвеждана в Китай. Първоначално се използват оригинални части, но впоследствие са заменени от изцяло китайски компоненти. За разлика от оригиналния Т-54А китайската версия няма инфрачервени фарове. Двигателят е дизелов 12150L V-12 с мощност 520 к.с. По късната модификация Type-59-I е оборудвана с лазерен далекомер, а Type-59-II е с ново оръдие – 105-mm нарезно Type 81.
 
'''Чехословакия'''
 
* '''T-54 A''' – версия на Т-54А. Отличава се с по-добро качество от оригинала и е предпочитан от държавите извън Варшавския договор. Външната отлика от оригинала са подобреният външен достъп до моторно-трансмисионното отделение и овалните решетки на капаците над двигателя.
 
* '''T-54 AR''' (R – от rieka - река) –модификация на Т-54А, с оборудване за преодоляване на водни пространства.
 
* '''T-54 AM''' – лицензна версия на Т-54Б.
 
* '''T-54 AMK''' – вариант на командирския Т-54БК.
 
===Т-55===
 
'''Виетнам'''
 
* '''T-55M3''' – дълбока модернизация на Т-55 с израелска и словенска помощ. Танкът е въоръжен със 105-mm нарезно оръдие L7/M68, зенитната картечница е 12,7-mm НСВТ. Двигателят е германски дизелов MTU MT881 с мощност 1000 к.с. Защитата е подобрена с израелска навесна броня Blaser. Съоръжен е със система за управление на огъня Fotona SGS-55 с интегриран дигитален балистичен изчислител, лазерен далекомер, прицел SGS-55 със стабилизация на меренето в две плоскости, метеодатчик. <ref> http://www.globalsecurity.org/military/world/vietnam/army-modernization.htm Vietnamese People's Army (Ground Forces) - Modernization</ref>
 
'''Египет'''
 
* '''T-55E MK I''' ( E - Egyptian) – модернизация на Т-55 с нов, по-мощен двигател – 650 к.с. Монтира се система за управление на огъня с лазерен далекомер и балистичен изчислител. Запазва се оригиналното 100-mm оръдие. Мата на танка нараства на 41 t.
 
* '''T-55E MK II''' модернизация на Т-55 от средата на 90-те години. Монтира се нов, германски двигател с мощност 880 к.с. Оригиналното оръдие е заменено със 105-mm M68. Усилена е бронировката, а масата на танка нараства на 44 t.
 
'''Израел'''
 
* '''Tiran-5''' – модификация на пленени Т-55. Запазено е оригиналното 100-mm оръдие, но се направени дребни промени по куполата – добавени са нови сандъци за оборудване в задната й част, допълнителни туби с вода, нов изход за антената, капакът на пълнача се отваря назад. Над оръдието се монтира 12,7-mm картечница Browning M2HB. Сдвоената картечница е заменена с 7,62-mm Browning M1919A4. По още една такава картечница се монтира до люковете на командира и пълнача. От дясната страна на куполата е монтиран и 60-mm миномет. Отзад на корпуса е изведена телефонна кутия за връзка с пехотата, светлините са заменени с тези от M-60.
 
* '''Tiran-5Sh''' (Sh – от sharir – силен) – модификация на пленени Т-55. Въоръжени са със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7M68, прицел от „Шърман”, нови инфрачервени прожектори. Добавена е климатична инсталация, нова система за управление на огъня и нощно виждане. На някои машини се монтира отпред и гребло.
 
* '''Ti-67''' – модификация на пленени Т-55, съоръжени с реактивна броня Blazer.
 
* '''Ti-67S''' – модификация на пленени Т-55, съоръжени с реактивна броня Blazer. Двигателят е американски дизелов Diesel 8V-71T с 609 к.с., с полуавтоматична електромеханична трансмисия. Стабилизаторът на оръдието е американски Cadillac-Gage-Textron, а системата за управление на огъня е EL-OP Matador. Въоръжен е със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7M68.<ref>http://www.jedsite.info/tanks-tango/tango/ti67_series/ti-67s/ti67s-intro.html TI-67s</ref>
 
'''Ирак'''
 
* '''T-55 Enigma''' – модернизация на Т-55 от 1989 г. Танкът е въоръжен със 125-mm гладкостволно оръдие и зараждащ механизам от Т-72, което води до увеличавате височината на куполата. Екипажът е от трима човека. Защитата е подобрена с допълнителна композитна броня, разположена в челната част на корпуса и куполата. Добавени са и бордови противокумулативни екрани. Масата на танка е 40 t.
 
'''Иран'''
 
* '''Safir-86''' – Т-55 с допълнителна защита на корпуса и куполата с навесна реактивна броня и въоръжен със 105-mm оръдие.<ref>http://www.jedsite.info/tanks-tango/tango-numbers-su/t55_series/safir-86-01/safir8601-intro.html SAFIR-86 [Variant 1]</ref>
 
'''Полша'''
 
* '''T-55AD-1''' и '''T-55AD-2''' –командирски версии на T-55A. Версията T-55AD-1 е с радиостанция R-130, а T-55AD-2 – със Р-123.
 
* '''T-55AM Merida''' —модернизация на Т-55А от 1985 г. Танкът има усилена броня на куполата, челните бронирани листове и дъното, както и бордови противокумулативни екрани. Новост е системата за управление на огъня Merida („Мерида”), включваща интегриран в прицела лазерен далекомер, балистичен изчислител, дневно-нощен прицел, метеосензор. Монтира се и полска система за откриване на облъчване от противникови лазерни прицели WPL-1 „Bobrawa”, както и димни гранати WPD-1 „Tellur” и WWGD-1 „Erb”. Допълнителното оборудване включва рентгенометър OPS-68M1, и оборудване за обеззаразяване ZOD-2. Двигателят е W-55UWAx с мощност 640 к.с. Масата на танка нараства до 42 t.
 
* '''T-55AD-1M''' и '''T-55AD-2M''' – командирски версии на T-55AM Merida. Различават се по монтираните допълнителни радиостанции. T-55AD-1M има радостанция Р-130, а T-55AD-2M – Р-123. По-късно Р-130 са заменени с втора Р-123.
 
* '''T-55AM2BP''' –лицензна версия на чехословашките T-55 AM2-B.
 
* '''T-55U''' (или '''T-54AM2''') – модернизация на Т-54 до ниво на Т-55А.
 
'''Румъния'''
 
* '''TR-580''' или '''TR-77-580''' (Tanc Românesc Model 580) – румънска разработка на основата на Т-55 от средата на 70-те години. Корпусът е удължен и ходовата част е с 6 опорни ролки с по-малък диаметър от оригиналните. Моторно-трансмисионното отделение е малко по-високо от останалата част на корпуса. Монтирани са и метални противокумулативни екрани на бордовете. Оръдието е A-308 – румънска версия на Д-10Т2С. Куполата е с променена форма. Масата на танка е 38,2 t.
 
* '''TR-580M''' – модернизирана версия на TR-580 с лазерен далекомер.
 
* '''TR-85''' – модификация, разработвана успоредно с TR-580, но поради липсата на достатъчно мощен двигател, пусната в производство едва през 1985 г. Машината е оборудвана с 8-цилиндров германски дизелов двигател 8VS-A2T2 с мощност 800 к.с. Оръдието е 100-mm A-308 с топлоизолационен кожух и китайски лазерен прицел Yangzhou TLRLA. Масата на танка нараства поради увеличената броня на 42,2 t.
 
* '''TR-85M1 Bizonul''' – модернизация на TR-85 от 1994 г. Бронята е усилена до 200 mm на челните листове и 320 мм в челната част на укполата. Системата за управление на огъня е румънска Ciclop-M – с лазерен далекомер и балистичен изчислител. Над оръдието е монтиран френски топловизор на SAGEM. Масата на танка нараства на 50 t.
 
'''Словения'''
 
* '''T-55S''' – модернизация от края на 90-те на словенските Т-55. Оригиналното оръдие е заменено със 105-mm нарезно с топлозащитен кожух. На корпуса и куполата е монтирана реактивна броня. Системата за управление на огъня включва прицел Fotona SGS-55 с лазерен далекомер и цифров балистичен изчислител. Танкът има детектор за облъчване от противников лазерен далекомер LIRD-1A, който е свързан със системата за димни гранати IS-6. Двигателят е с мощност 600 к.с. Масата на танка е 38 t.
 
'''Сърбия'''
 
* '''T-55H''' - модернизация на Т-55, предназначена за експорт. Защитата е усилена с навесна реактивна броня и бордови гумени противокулулативни екрани, двигателят е с мощност 780 к.с. Има и нова система за управление на огъня, както и детектори за облъчване с противникови лазерни далекомери. Масата на танка е 40 t.<ref>http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/61/T-55H%2C_Partner_2007.jpg</ref>
 
'''Украйна'''
 
* '''Т-55АГМ''' – модернизация на Т-55 на Харковското ОКБ, която е многовариантна – в зависимост от желанието на клиента на танка може да се монтира или 125-mm гладкостволно оръдие КБМ1, или 120-mm гладкостволно оръдие КБМ2, използващо боеприпаси по стандарти на НАТО. Двигателят е многогоривен дизел 5ТДФМ с мощност 850 к.с. Системата за управление на огъня включва прицел 1К14, със стабилизирана в две плоскости линия на визиране и 10-кратно увеличение, вграден лазерен далекомер, цифров балистичен изчислител, топловизорен прицел ПТТ-М с топловизионна камера MATIS на френската фирма SAGEM, командирски прибор за наблюдение и прицел ПНК-4С. Динамичната защита е от ново поколение - „Нож”.<ref> http://armyman.info/bronetehnika/tanki/28473-varianty-modernizacii-tanka-t-55.html </ref>
 
* '''Т-55МВ''' – модернизация на Т-55, включваща нова система за управление на огъня с цифров балистичен изчислител „Волна”, реактивна броня на корпуса и куполата „Контакт-5”.
 
* '''Т-55-64''' – разработка от 2000 г., използваща корпуса и ходовата част на Т-64 и куполата и оръдието на Т-55.
 
'''Финландия'''
 
* '''T-55M''' – модификация на Т-55М с нова система за управление на огъня - FCS-FV/K, нов дизайн на траковете, зенитната картечница ДШЩ е заменена с 12,7-mm НСВТ, добавени са 76-mm Wegmann димни гранати и 71-mm минохвъргачка Lyran.
 
'''Чехословакия'''
 
* '''T-55 AM1''' – първи етап от модернизацията на Т-55А от 1981 г. На танка се установява система за управление на огъня Kladivo („Кладиво”), както и със система за откриване и оповестяване на облъчване с лазерен прицел SDIO.
 
* '''T-55 AM2''' – втори етап от модернизацията на Т-55А от 1985 г. Освен системата за управление „Кладиво” и системата за откриване SDIO са добавени допълнителна броня на куполата, корпуса и бордовете. Двигателят е V-55АМ2 с мощност 620 к.с. Оръдието е съоръжено с топлозащитен кожух. Добавена е система за гасене на напалм „Сода”. Масата му нараства на 41,5 t.<ref> http://www.army-guide.com/eng/product412.html</ref>
 
* '''T-55AM2-B''' – версия на модификацията Т-55АМ2, съоръжена със система за изстрелване на лазерно управляеми ракети „Бастион”.
 
'''Югославия'''
 
* '''T-55AI "Igman" ''' – югославска модификация на Т-55, на която са добавяни компоненти от танка М-84 – югославски вариант на Т-72. В експортната му версия е предвидено ново 105-mm нарезно оръдие.
 
==Машини на основата на Т-54/Т-55==
 
===Съветски разработки===
 
* '''БТС-2''' (Бронированный тягач средний) – брониран влекач на основата на Т-54.
 
* '''БТР-Т''' – тежък верижен бронетранспортьор.
 
* '''ГТУ-1''' – универсален влекач, пригоден за ремонтно-евакуационни дейности. Съоръжен е с лебедка и булдозерно гребло.
 
* '''ИМР-1''' – инженерна машина за разчистване, съоръжена с булдозерно гребло и телескопична стрела.
 
* '''Обект 604''' – турбореактивна машина за разминиране. Не е произвеждана серийно.
 
* '''МТУ-20''' – мостопоставяч. Дължина на поставяния мост – 20 m.
 
* '''МТУ-55''' – мостопоставяч. Дължина на поставяния мост – 16 m.
 
* '''СУ-122-54''' или '''Обект 600''' – самоходна артилерийска установка, въоръжена със 122-mm оръдие. След средата на 60-те години са преоборудвани като влекачи.
 
=== Разработки на други държави===
 
'''Великобритания'''
 
* '''T-55AM Marksman''' – зенитна самоходна установка Marksman с ходова част на Т-55, на въоръжение във финландската армия.
 
'''Германия'''
 
* '''BLG-60''' – мостопоставяч, разработен в [[ГДР]]. Дължина на поставяния мост – 20 m.<ref>http://militarytechnics.com/vehicles/tmm/ BLG 60 BRIDGE</ref>
 
* '''BLG-60M''' – модификация на мостопоставяча BLG-60, позволяваща да се свържат три моста с обща дължина 52 m.
 
* '''BLG-60M2''' – модификация на мостопоставяча BLG-60, при която мостът е разширен с 20 cm заради навлизането на новите танкове Т-72.
 
'''Израел'''
 
* '''Achzarit''' – тежък верижен бронетранспортьор на основата на пленени египетскии и сирийски Т-54 и Т-55.
 
'''Индия'''
 
* '''TBHA''' – тежък верижен бронетранспортьор.
 
'''Ирак'''
 
* '''BTS-Saddam''' – тежък верижен бронетранспортьор, на основата на съветския БТС-2, съоръжен допълнително с 12,7-mm зенитна картечница ДШК.
 
'''Полша'''
 
* '''WZT-1''' – брониран влекач, произвеждан по лиценз на съветския БТС-2.
 
* '''WZT-2''' – брониран влекач, на основата на Т-55.
 
* '''BLG-67''' – мостопоставяч, полска разработка на източногерманския BLG-60. Дължина на поставяния мост – 20 m.
 
* '''BLG-67M''' – мостопоставяч, полска разработка на източногерманския BLG-60M.
 
* '''BLG-67M2''' – мостопоставяч, полска разработка на източногерманския BLG-60M2.
 
'''Румъния'''
 
* '''TCZ-580''' – ремонтно-евакуационна машина на основата на TR-580 – румънската версия на Т-55.
 
'''Словакия'''
 
* '''UOS-155 "Belarty" ''' – инженерна машина, съоръжена с булдозерно гребло, стрела с ескаваторна кофа и миночистачно устройство.<ref> http://forum.valka.cz/viewtopic.php/t/13200/start/-1 BELARTY UOS - 155 </ref>
 
'''Сърбия'''
 
* '''ВИУ-55 „Муња”''' – бронирана ремонтно-евакуационна машина.
 
'''Украйна'''
 
* '''БМП-55''' – бойна машина на пехотата, разработена през 2000 г.
 
* '''ГПМ-54''' – верижна противопожарна машина, разработена в края на 70-те години. През 2005 г. е създадена модернизираната версия ГПМ-54-01<ref> http://armor.kiev.ua/Tanks/Modern/konversia/gpm54/ Гусеничная пожарная машина ГПМ-54</ref>
 
'''Чехословакия'''
 
* '''JVBT-55A''' – ремонтна машина, съоръжена с булдозерно гребло и 15-метров кран.
 
* '''JVBT-55KS''' (kapitalstické státy – капиталистически страни) – експортна версия на JVBT-55A за страни извън [[Варшавски договор|Варшавския договор]].
 
* '''MT-55A''' – мостопоставяч. Дължина на поставяния мост – 18 m.
 
* '''MT-55KS''' (kapitalstické státy – капиталистически страни) – експортна версия на MT-55 за страни извън Варшавския договор.
 
* '''SPOT-55''' – верижна противопожарна машина, съоръжена с булдозерно гребло, две помпи и резервоари с 11 t вода <ref> http://www.army.cz/scripts/detail.php?id=6084 Fire Fighting Vehicle SPOT-55</ref>
 
* '''VT-55A''' – ремонтно-евакуационна машина.
 
* '''VT-55KS''' (kapitalstické státy – капиталистически страни) – експортна версия на ремонтно-евакуационна машина за страни извън [[Варшавски договор|Варшавския договор]].
 
* '''VZ-55A''' – брониран влекач.
 
'''Югославия'''
 
* '''T-55TZI''' – югославска версия на чехословашката ремонтно-евакуационна машина VT-55A.
 
==Бойно използване==
 
* '''Шестдневната война''' (1967 г.) – използвани са в състава на египетските и сирийските войски. Част от тях са пленени от израелската армия и след модернизирани, използвани от нея.
 
* '''Операция „Дунав” ''' (1968 г.) – използвани в състава на Съветската армия при окупацията на [[Чехословакия]] от войските на Варшавския договор.
 
* '''Операция Равив''' (1969 г.) – израелска атака срещу египетските войски в т.нар. Война на изтощение, при която са използвани 6 танка Tiran-5 – модифицирани пленени Т-55.
 
* '''Черният септември''' (1970 г.) – при въоръжения конфликт между Палестинския демократичен фронт за освобождение и кралство [[Йордания]] на страната на палестинците се намесва [[Сирия]], която изпраща войски, включително танкове Т-55.
 
* '''Трета индийско-пакистанска война''' (1971 г.) – използвани са от индийската армия.
 
* ''' [[Виетнамска война|Войната във Виетнам]] ''' (1964-1975 г.) – от 1972 г. северовиетнамската армия използва танкове Т-54 в боевете срещу южновиетнамската армия.
 
* ''' [[Война от Йом Кипур|Войната от Йом Кипур]]''' (1973 г.) – танкове Т-55 са използвани както ог страна на Египет и Сирия, така и от страна на Израел – модифицираните Tiran-5.
 
* '''Гражданска война в Ангола''' (1975-2002 г.) – използвани от анголската армия през 80-те години.
 
* '''Война за Огаден''' (1977-78 г.) – конфликт между Сомалия и Етиопия, в който сомалийските части използват танкове Т-54 и Т-55.
 
* '''[[Чадско-либийски конфликт|Чадско-либийски конфликт]]''' (1978-1987 г.) – танковете са използвани от либийската армия.
 
* ''' [[Война в Афганистан (1979-1989)|Афганистанската война]]''' (1979-1989 г.) – използвани са от съветската армия.
 
* ''' [[Ирано-иракска война]] ''' (1980-1988) – иракската армия използва в боевете съветски и чехословашки Т-55, а Китай доставя своята модификация Type-69 и на Ирак, и на Иран.
 
* ''' [[Мир за Галилея|Операция „Мир за Галилея”]]''' (1982 г.) – по време на гражданската война в Ливан през 1982 г. сирийската армия използва Т-55 срещу израелските сили.
 
* '''[[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в Персийския залив]] ''' (1990-1991 г.) – иракската армия използва Т-54, Т-55, както и китайски Type-69.
 
* '''Конфликтът в Нагорни Карабах''' (1991-1994 г.) – армията на Азербайджан използва Т-55 срещу арменските сили.
 
* '''Хърватско-югославска война''' (1991-1995 г.) – и югославската и хърватската армия използват Т-55 в боевете.
 
* '''Войната в Абхазия''' (1992-1993 г.) – и грузинците, и абхазците използват танкове Т-55 във въоръжения конфликт.
 
* '''Войната в Босна и Херцеговина''' (1992-1995 г.) – Т-54 и Т-55 са използвани от трите страни в конфликта – хървати, сърби и бошняци.
 
* ''' [[Война в Ирак (2003)|Втората иракска война]]''' (2003 г.) - иракската армия използва Т-54, Т-55, както и китайски Type-69.
 
* '''[[Руско-грузинска война|Войната в Южна Осетия]] (2008 г.) – войските на Южна Осетия използват Т-55 в конфликта.
 
* '''[[Гражданска война в Сирия]]''' (2011-? г.) – Т-55 се използват се от сирийската армия и като трофейни от силите на бунтовниците срещу режима.
 
==Оператори==
 
===Настоящи===
 
* [[Image:Flag of Azerbaijan (3-2).svg|25px]] [[Азербайджан]] – 95 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 92.</ref>
 
* [[Image:Flag of Algeria (bordered).svg|25px]] [[Алжир]] – 270 Т-54 и Т-55 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 316.</ref>
 
* [[Image:Flag of Angola.svg|25px]] [[Ангола]] – около 200 Т-54 и Т-55 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 421.</ref>
 
* [[Image:Flag of the Democratic Republic of Armenia.svg|25px]] [[Армения]] – 3 Т-54 и 5 Т-55 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 89.</ref>
 
* [[Image:Afghanistan Flag.jpg|25px]] [[Афганистан]] – неизвестно количество към 2014 г. от общо 1005 доставени от [[СССР]]<ref name="SIPRI">[http://armstrade.sipri.org/armstrade/page/trade_register.php Stockholm Internation Peace Research Institute — Arms Transfers Database]</ref>
 
* [[Image:Flag of Bangladesh.svg|25px]] [[Бангладеш]] – 232 Type-59 и Type-69.<ref>The Military Balance 2012, p. 229.</ref> От Египет са доставени 30 Т-54 през 1954 г. и от Китай - 386 Type-59 и Type-69. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Bosnia and Herzegovina (3-2).svg|25px]] [[Босна и Херцеговина]] – 162 Т-54 и 5 Т-55 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 97.</ref>
 
* [[Image:Flag of Vietnam.svg|25px]] [[Виетнам]] – 850 Т-54 и 5 Т-55 и 350 Type 59 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 292.</ref> СССР доставя 400 Т-54 в периода 1970-1972 и 600 Т-55 през 1973-1975, а 350 Type 59 са доставени от Китай през 1970-1972. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Guinea.svg|25px]] [[Гвинея]] – 8 Т-54 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 438.</ref>, доставени от СССР през 1974 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Georgia.svg|25px]] [[Грузия]] – 23 Т-55 на съхранение към 2012 г. .<ref>The Military Balance 2012, p. 117.</ref>
 
* [[Image:Egypt flag 300.png|25px]] [[Египет]] – 260 Ramses II в активна служба и 850 Т-54 и Т-55 на съхранение към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 320.</ref> Общо са получени 1200 Т-54 и 700 Т-55 от СССР. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Eritrea.svg|25px]] [[Еритрея]] – 270 Т-54 и Т-55.<ref>The Military Balance 2012, p. 434.</ref> От тях 120 Т-55 са доставени от България през 2005 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Ethiopia.svg|25px]] [[Етиопия]] – общо около 270 Т-54, Т-55 и Т-62 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 434.</ref> От СССР са доставени 200 Т-54 и 900 Т-55, от [[Беларус]] – 40 Т-55, от [[България]] – 190 Т-55, от [[ГДР]] – 60 Т-54 и 50 Т-55 и от [[Либия]] – 90 Т-55. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Eritrea.svg|25px]] [[Еритрея]] – 270 Т-54 и Т-55 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 434.</ref> По данни на Stockholm Internation Peace Research Institute имат само 120 Т-55. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Zambia.svg|25px]] [[Замбия]] – 10 Т-55 и 20 Type 59 към 2012. <ref>The Military Balance 2012, p. 460.</ref> От СССР са доставени общо 5 Т-54 и 20 Т-55 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Iraq.svg|25px]] [[Ирак]] – 76 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 327.</ref> От СССР са доставени 300 Т-54 и 700 Т-55, от ГДР – 50 Т-55, от Египет – 250 Т-55, от Полша – 500 Т-55, от Румъния – 150 TR-580, от Китай – 1000 Type 59 <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Iran.svg|25px]] [[Иран]] – общо 540 Т-54, Т-55, Safir-74 и Type-59.<ref>The Military Balance 2012, p. 324.</ref>
 
* [[Image:Flag of Yemen.svg|25px]] [[Йемен]] – 450 Т-54 и Т-55 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 355.</ref>
 
* [[Image:Cambodia Final Flag.svg|25px]] [[Камбоджа]] – над 100 Т-55 и над 150 Type 59 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 232.</ref> От СССР са доставени 10 Т-54 и 115 Т-55, от Чехия – 40 Т-55АМ-2, от Полша – 50 Т-55АМ-2, от Сърбия – 60 Т-55, от Украйна – 100 Т-55. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of the Republic of the Congo.svg|25px]] [[Република Конго]] – 25 Т-54 и Т-55 и 15 Type-59. <ref>The Military Balance 2012, p. 428.</ref>
 
* [[Image:Flag of the Democratic Republic of the Congo.svg|25px]] [[Демократична република Конго]] – 32 Т-55 и 12-17 Type-59 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 431.</ref>
 
* [[Image:Flag of North Korea.svg|25px]] [[КНДР]] – общо над 3500 Т-34, Т-54, Т-55, Т-62 и Type-59. <ref>The Military Balance 2012, p. 257.</ref> От СССР са доставени 700 Т-54 и 800 Т-55, а от Китай – 50 Type-59. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Cote d'Ivoire (WFB 2004).gif|25px]] [[Кот д’Ивоар]] – 10 Т-55 към 2012 г. (вероятно небоеспособни) . <ref>The Military Balance 2012, p. 429.</ref>
 
* [[Image:Flag of Cuba.svg|25px]] [[Куба]] – общо 900 Т-34, Т-54, Т-55 и Т-62 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 385.</ref> От СССР са доставени общо 1325 Т-55. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Laos.svg|25px]] [[Лаос]] – 15 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 263.</ref> От СССР са доставени 15 Т-54 и 15 Т-55.<ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Libya.svg|25px]] [[Либия]] неизвестно количество Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 337.</ref> От СССР са доставени 800 Т-55 – 100 през 1970-1971 г. и 700 през 1976-1977; и 2250 Т-55 – 100 през 1971 г., 150 през 1973 г. и 2000 през 1977-1978 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Latvia (WFB 2004).gif|25px]] [[Латвия]] – 3 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 131.</ref>
 
* [[Image:Flag of Libya.svg|25px]] [[Либия]] – неизвестно количество Т-55, Т-62 и Т-72 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 337.</ref> От СССР са доставени 800 Т-54 в периода 1970-1977 г. и 2250 Т-55 в периода 1974-1978 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Lebanon.svg|25px]] [[Ливан]] – 233 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 131.</ref> Официално на Ливан са доставени 180 танка Т-54 и Т-55 като помощ от Сирия през 1992-1993 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Mauritania flag 300.png|25px]] [[Мавритания]] – 35 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 339.</ref> От СССР са доставени 35 Т-55 през 1991-1992 г. и 16 Т-55АМ-2 от Полша през 2002 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Mali.svg|25px]] [[Мали]] – 12 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 443.</ref>
 
* [[Image:Flag of Myanmar.svg|25px]] [[Мианмар]] – 10 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 443.</ref>
 
* [[Image:Flag of Mozambique.svg|25px]] [[Мозамбик]] – над 60 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 445.</ref> От СССР са доставени 60 Т-54 през 1982 г. и 110 Т-55 през 1983-1985 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Mongolia.svg|25px]] [[Монголия]] – 370 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 267.</ref> От СССР са доставени 250 Т-54 през 1960 г. и 250 Т-55 в периода 1964-1967 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Namibia.svg|25px]] [[Намибия]] – неизвестно количество Т-54 и Т-55 (вероятно небоеспособни) към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 445.</ref>
 
* [[Image:Flag of Nigeria.svg|25px]] [[Нигерия]] – 100 Т-55 (вероятно небоеспособни) към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 447.</ref>
 
* [[Image:Nicaragua flag 300.png|25px]] [[Никарагуа]] – 62 Т-55 и 65 Т-55 в резерв към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 397.</ref> От СССР са доставени 20 Т-54 през 1985 г. и 116 Т-55 в периода 1984-1987 г. От неизвестен доставчик през 1981 г. са получени 20 Т-55.<ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Pakistan-moon and star.png|25px]] [[Пакистан]] – 51 Т-55 и 1100 Type-59 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 272.</ref> От Китай са доставени 1675 Type-59 на четири транша от1965 до 1988 г., а от СССР - 100 Т-54 и 100 Т-55 през 1969 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Peru (2).jpg|25px]] [[Перу]] – 165 Т-55 и 75 Т-55 в резерв. <ref>The Military Balance 2012, p. 400.</ref> От СССР са доставени 24 Т-54 през 1973 г. и 280 Т-55 през 1974-1975 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Rwanda.svg|25px]] [[Руанда]] – 24 Т-54 и Т-55 към 2012 г.
 
* [[Image:Flag of Romania.svg|25px]] [[Румъния]] – 249 Т-55, 42 TR-580 и 54 TR-85 M1 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 148.</ref> От СССР са доставени общо 1250 Т-55 на два транша в периода 1970-1977 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Syria.svg|25px]] [[Сирия]] – 2250 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 349.</ref> От СССР са доставени 850 Т-54 и 1375 Т-55<ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Sudan flag 300.png|25px]] [[Судан]] – 300 Т-54 и Т-55, 60 Type-59 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 455.</ref> От СССР са доставени 50 Т-54 през 1969-1970 г. и 50 Т-55 през 1970 г., от Беларус са доставени 9 Т-55 през 1996 г. и 60 Т-55 АМ-2 през 1998-2001 г., от Полша – 20 Т-55 АМ-2 през 1999 г., от Украйна - 60 Т-55 през 2010-2011 г. и от Китай – 50 Type-59 през 1972 г.
 
* [[Image:Flag of Tanzania.svg|25px]] [[Танзания]] – 30 Т-54 и 15 Type-59 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 457.</ref> От ГДР са доставени 30 Т-54 през 1979 г. и от Китай – 30 Type-59 през 1971-1973 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Togo.svg|25px]] [[Того]] – 2 Т-54 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 458.</ref>, доставени от Либия през 1982 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Uganda Flag.jpg|25px]] [[Уганда]] – 185 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 458.</ref> От СССР са доставени 16 Т-54 през 1974 г., от Беларус – 10 Т-55АМ-2 през 2000 г., от България – 28 Т-55 през 1998 г., от Русия – 23 Т-55АМ-2 през 2009 г., от Украйна – 112 Т-55 през 2005-2009 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Ukraine.svg|25px]] [[Украйна]] – 112 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 166.</ref>
 
* [[Image:Uruguay flag 300.png|25px]] [[Уругвай]] – 15 Ti-67S към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 403.</ref>, доставени от Израел през 1997 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Croatia at the UN.svg|25px]] [[Хърватия]] – 186 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 100.</ref>
 
* [[Image: Flag of the Central African Republic.svg|25px]] [[Централноафриканска република]] – 3 Т-55 (вероятно небоеспособни) към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 427.</ref> Доставени са общо 4 Т-55 от Либия през 1982 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Chad.svg|25px]] [[Чад]] – 60 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 428.</ref>
 
* [[Image:Flag of Sri Lanka.svg|25px]] [[Шри Ланка]] – 62 Т-55АМ-2 и Т-55А към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 428.</ref> От Чехословакия са доставени 27 Т-55 през 1991 г., от Чехия – 54 Т-55АМ-2 на два транша през 1996-1997 и 2000-2001 г. и от Китай – 25 Type-59 през 1991 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of South Sudan.svg|25px]] [[Южен Судан]] – неизвестно количество Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 454.</ref>
 
===Бивши===
 
* [[Image:Flag of Belarus.svg|25px]] [[Беларус]] – 25 Т-55 към 2010 г. <ref>The Military Balance 2010, p. 193.</ref>
 
* [[Image:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[България]] – общо 1800 танка, доставени от СССР: 900 Т-54 през 1954-1959 г. и 900 Т-55 в периода 1962-1970 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of East Germany.svg|25px]] [[ГДР]] – общо 2300 танка, доставени от СССР: 500 Т-54 през 1957-1960 г. и 1800 Т-55 в периода 1962-1970 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Israel flag 300.png|25px]] [[Израел]] – 261 Ti-67, 126 Т-54, Т-55 и Т-62 – пленени от сирийските и египетските войски и по-късно модернизирани <ref>The Military Balance 2010, p. 193.</ref>
 
* [[Image:Flag of India.png|25px]] [[Индия]] – 715 Т-55, свалени от въоръжение след 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 244.</ref>
 
* [[Image:Flag of Macedonia.svg|25px]] [[Македония]] – доставени като помощ от България 58 Т-55 и 36 Т-55АМ-2 през 1999 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Poland with border.svg|25px]] [[Полша]] – общо 3000 танка, доставени от СССР - 1500 Т-54 в периода 1954-1964 г. и 1500 Т-55 в периода 1964-1978 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Russia (bordered).svg|25px]] [[Русия]] – 2800 танка Т-55 в резерв на сухопътните воийски и 176 Т-55 в резерв на морската пехота. <ref>The Military Balance 2012, p. 193.</ref>
 
* [[Image:Flag of Slovenia.svg|25px]] [[Словения]] – 30 танка Т-55S, изведени от употреба след 2006 г. <ref>The Military Balance 2010, p. 160.</ref>
 
* [[Image:Flag of Somalia.svg|25px]] [[Сомалия]] – от СССР са доставени 100 Т-54 през 1973-1974 и 50 Т-55 през 1975 г., от Египет 65 Т-54 и 20 Т-55 в периода 1977-1981 г., от Либия – 32 Т-55 през 1990 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Serbia.svg|25px]] [[Сърбия]] – общо за [[Югославия]] от СССР са били доставени 1980 Т-54 и Т-55 в периода 1962-1970 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Hungary.svg|25px]] [[Унгария]] – от СССР са доставени 300 Т-54 в периода 1959-1960 и 800 Т-55 в периода 1964-1965. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Finland (bordered).svg|25px]] [[Финландия]] – от СССР са доставени 50 Т-54 през 1960 г. и 70 Т-55 през 1965-1967 г. <ref name="SIPRI" />
 
* [[Image:Flag of Czechoslovakia.svg|25px]] [[Чехословакия]] – от СССР са доставени 1800 Т-54 в периода 1958-1963 и 1700 Т-55 1964-1973<ref name="SIPRI" />
 
{{основна|Списък с модификации на Т-55}}
 
 
==Употреба==
==Списък с конфликти==
==Галерия==
 
==Източници==
 
==Вижте също==
 
Line 94 ⟶ 628:
{{Танкове на СССР и Русия}}
{{СледвоенниСБМ}}
{{военна-мъниче}}
 
[[Категория:Т-55|*]]