Руска литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 5:
Староруската литература се състои от няколко разпръснати произведения, написани на [[староруски език]] (известен още като [[древноруски език|древноруски]]). Анонимни творби от този период включват ''Слово о Полку Игореве'' и ''Моление Даниила Заточника''. Т.нар. ''жития святых'' ([[житие|жития]] на [[светец|светците]]) са често срещан жанр в староруската литература. ''Житие Александра Невского'' е един от примерите за това.
 
Други руски литературни писмени паметници включват [[Задонщина]], [[Физиолог]] и др. В [[Билина|билините]] (устни народни епически поеми) се смесили [[християнство|християнските]] и [[езичество|езическите]] традиции. [[Средновековие|Средновековната]] руска литература има преобладаващ религиозен характер и използва адаптирана форма на [[старобългарски език|старобългарския]] с много южнославянски елементи. Първото произведение на разговорен руски е автобиографията на [[протойерей]] [[Аввакум]], написана през средата на [[17 век]].
 
== Епохата на цар Петър Велики ==
 
[[Вестернизация]]та на Русия, свързвана най-често с имената на цар [[Петър Велики]] и царица [[Екатерина Велика]], съвпада с обновяването на руската азбука и на увеличена търпимост към идеята за използването на народния език за общи литературни цели. В началото на [[18 век]] автори като [[Дмитрий Кантемир]], [[Василий Тредяковски]] и [[Михаил Ломоносов]] положили основата на пътя, по който по-късно щели да минат [[поезия|поети]] като [[Гаврила Романович Державин]], [[драматург|драматурзи]] като [[Александър Петрович Сумароков]] и [[Денис Фонвизин]] и [[проза]]ици като [[Николай Карамзин]] и [[Александър Радищев]].
 
== [[ХІХXIX век]] ==
[[Image:AleksandrPushkin.jpg|right|thumb|[[Александър Пушкин]] <br /><small>(портрет от [[Василий Тропинин]])</small> ]]
{{Основна|Руска класическа литература}}
[[Романтизъм|Романтизмът]] благоприятства за процъфтяването на поезията: имената на [[Василий Жуковски]] и [[Александър Пушкин]] идват на преден план, последвани от това на [[Михаил Лермонтов]].
 
През [[ХІХXIX век]] се внасят нововъведения в руската литература и списъка на някои от най-значимите личности от този период включва преводача на басните на [[Лафонтен]] и [[басня|баснописец]] [[Иван Крилов]]; авторите на документална и историческа литература [[Висарион Белински]] и [[Александър Херцен]]; драматурзите [[Александър Грибоедов]] и [[Александър Островски]]; поетите [[Евгений Баратински]], [[Константин Батюшков]], [[Николай Некрасов]], [[Алексей Толстой]], [[Фьодор Тютчев]] и [[Афанасий Фет]]; [[Козма Прутков]] (псевдоним, използван от няколко [[сатира|сатирици]]); както и световноизвестни романисти като [[Николай Гогол]], [[Лев Толстой]], [[Фьодор Достоевски]], [[Николай Лесков]], [[Иван Тургенев]], [[Михаил Салтиков-Шчедрин]] и [[Иван Гончаров]].
 
В края на века твори [[Антон Чехов]], оказал огромно влияние върху развитието на [[разказ]]а и [[драма]]та в световен мащаб.
 
== Сребърният век ==
 
Началото на [[20 век]] е известно като „[[Сребърен век|Сребърният век]] на руската поезия“. Известни писатели от този период са [[Анна Ахматова]], [[Инокентий Аненски]], [[Андрей Бели]], [[Александър Блок]], [[Валерий Брюсов]], [[Марина Цветаева]], [[Сергей Есенин]], [[Николай Гумильов]], [[Даниил Хармс]], [[Велимир Хлебников]], [[Осип Манделщам]], [[Владимир Маяковски]], [[Борис Пастернак]], [[Фьодор Сологуб]] и [[Максимилиан Волошин]].
 
== Съветски период ==
 
Съветизацията на Русия оказва влияние върху литературата след [[1917]]. [[Максим Горки]], [[Нобелова награда за литература|нобеловият лауреат]] [[Михаил Шолохов]], [[Валентин Катаев]], [[Алексей Толстой]], [[Владимир Маяковски]], [[Илф и Петров]] стават известни като автори на съветска литература. Първите години след революцията се характеризират с много оживено [[авангардизъм|авнгардистко]] творчество, но със стабилизацията си съветската власт започва да преследва този тип писане. Докато [[социален реализъм|социалният реализъм]], наричан официално [[социалистически реализъм]] се ползва с държавна подкрепа, някои автори като [[Михаил Булгаков]], [[Борис Пастернак]], [[Андрей Платонов]], [[Осип Манделщам]], [[Исак Бабел]] и [[Василий Гросман]] тайно продължават класическата традиция на руската литература, пишейки „под масата“, като в ред случаи за тях е невъзможно да издадат такива творби приживе. "Серапионовите братя" настояват на правото да творят литература, която да бъде независима от политическата идеология, и това води до конфликт между тях и правителството. Властта не толерира и експерименталното изкуство на групата [[Обериу]]. Междувременно емигранти като нобеловия лауреат [[Иван Бунин]], [[Александър Куприн]], [[Марина Цветаева]] и [[Владимир Набоков]] продължават да творят успешно в чужбина.
 
Line 37 ⟶ 35:
{{commonscat|Russian literature}}
* [http://www.pravoslavie.bg/Есеистика/Пророчествата-на-руската-литература Пророческият дар на руската литература], Юрий Мамлеев
 
 
 
[[Категория:Руска литература| ]]