Бистър: Разлика между версии

Селото е от пръснат тип, съставено традиционно от 11 махали, разположени от двете страни на Бранковска река. На левия и&#768; бряг са махалите Рупите, Реката или Село махала, То&#768;шини, Коша&#768;рска махала, Цепа&#768;ница, Градище, а на десния бряг - Бели брег, Тръновци, Стойовци, Тънки рид. Махалата Село, където е разположена църквата и през която тече Ярешничка река, се смята за централна. Махалата Тънки рид е разположена най-високо - 1314 м. н.в. В миналото нейните жители са били известни с [[мутафчийство|мутафчийските]] си изделия - дисаги, чували, черги от [[кози|козя]] козина и други.<ref name="Захариев">Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 373-376.</ref>

До средата на [[ХІХXIX век]] Бистър е било купно село и се е намирало в махалата Село, а по-късно се е разпръснало.<ref name="Захариев" />

В [[1864]] година Бистър, отбелязано като ''Бистрица'', е господарско село в нахия Краище, което има 22 [[хане|ханета]]та, а в [[1866]] година - 24 ханета (208 жители). Данните за 1874 година са - 28 ханета и 106 мъже. През същата година е записано, че местните жители притежават 1751 [[овца|овце]]<ref>Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 96-97.</ref>. Според някои данни през 1876 година е откиртооткрито местното училище, което се помещава в частни сгради.<ref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 51.</ref>

|-

|-

|-