Конституционен съд на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) форматиране: 5x интервали, 2x дв. интервал, запетая (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 9:
На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава, че при едно такова тълкувание, последното става неделима част от текста на Конституцията, т.е. става задължително за всички субекти на правото.
На второ място КС се произнася
Следващата функция на КС е описана в чл. 149 , ал. 1, т. 3, който гласи: "... решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи". На практика това означава, че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.
Ред 17:
На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения (чл. 149, ал. 1, т. 5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл. 44, ал. 2, която изрично забранява: "Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие." От тази гледна точка КС е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл. 44, ал. 2 и ако не отговаря, да забрани дейността и. Решението на КС е необжалваемо.
Следващите 2 функции на КС са за установяване законността на избора на президент и вицепредзидент и народни представители (съответно чл. 149, ал. 1 , т. 6 и т. 7). Последната функция на КС се съдържа в чл. 149, ал. 1, т. 8, с която на КС се дават правомощията да разглежда обвинения, повдигнати от НС на президента и вицепрезидента. Обвиненията могат да бъдат повдигнати само за едно престъпление
== Състав ==
Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от [[Народно събрание на България|Народното събрание]], една трета се назначават от [[Президент на България|президента]] и една трета се избират от общо събрание на съдиите на [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] и [[Върховен административен съд|Върховния административен съд]].
Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.<ref>Александров, Петър. [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2413§ionid=5&id=0001102 Гузна правна акробатика] // Сега 14.9.2006</ref>
== Председатели ==
{|
|-
! rowspan="2" align="center" style="background:#78866B;" |'''№'''
! rowspan="2" align="center" style="background:#78866B;" |'''Председател'''
! rowspan="2" align="center" style="background:#78866B;" |'''Портрет'''
! colspan="2" align="center" style="background:#78866B;" |'''Мандат'''
! rowspan="2" align="center" style="background:#78866B;" |'''Статут'''
|-
! colspan="1" align="center" style="background:#78866B;" | '''Дати''' ||colspan="1" align="center" style="background:#78866B;" | '''Дни'''
|-
|1||[[Асен Манов|Асен Димитров Манов]] (1) || align="center" | || 3 октомври 1991 – 18 октомври 1994 || || първи мандат
| |||