История на административно-териториалното деление на Сърбия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м. |
форматиране: 48x дв. интервал, 26x интервали, А|А (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
[[Картинка:S. Srbija.pdf|мини|дясно|500п|Произход на населението в [[Кралство Сърбия]] по [[Йован Цвиич]] (1922 г.)<br />
{{legend||1. розово и светло червено - [[Динарски планини|динарски]] тип и старо население}}
{{legend||2. светло зелено - преселници от [[Косово]], [[
{{legend||3. светло жълто - преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}
{{legend||4. синьо - [[Тимок|томошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}
Ред 8:
{{legend||7. сиво - [[власи]] - виж и [[власи в Сърбия]]}}
]]
Административно-териториалното деление на [[Княжество Сърбия]] до обявяването на независимостта на страната на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]
Първото такова постепенно се реализира веднага след формирането на Княжество Сърбия през 1815 г. и в рамките на автономията.
Княжество Сърбия реализира първата си административно-териториална подялба през 1819 г. и се поделя на 12 [[нахия|нахии]], 45 обор-княжества, 1.396 села и вароши, 53.137 домакинства (къщи), 60.468 оженени лица и 119.854 моми и ергени.
Ред 22:
!нахии !! обор-княжества !! села
|-
| 1. [[Шабачка нахия|Шабачка]]
|-
| 2. [[Валевска нахия|Валевска]]
|-
| 3. [[Соколска нахия|Соколска]]
|-
| 4. [[Ужичка нахия|Ужичка]]
|-
| 5. [[Пожешка нахия|Пожешка]]
|-
| 6. [[Рудничка нахия|Рудничка]]
|-
| 7. [[Крагуевачка нахия|Крагуевачка]]
|-
| 8. [[Ягодинска нахия|Ягодинска]]
|-
| 9. [[Чуприйска нахия|Чуприйска]]
|-
| 10. [[Пожаревачка нахия|Пожаревачка]]
|-
| 11. [[Смедеравска нахия|Смедеравска]]
|-
| 12. [[Белградска нахия|Белградска]]
|}
Ред 51:
# [[Крайна]];
# [[Църна Река]];
# [[Парачин]];
# [[Крушевац]];
# [[Стари Влах]];
# [[Ядар]] и [[Рачевина]].
Петте сердарства са:
# [[Рашко сердарство|Рашко]] със седалище [[Чачак]];
# [[Расинско сердарство|Расинско]] със седалище [[Ягодина]];
# [[Подунавско сердарство|Подунавско]] със седалище [[Белград]];
# [[Мачванско сердарство|Мачванско]] със седалище [[Шабац]] и
# [[Тимошко сердарство|Тимошко]] със седалище [[Неготин]] <ref>[http://www.vozdovac.rs/index.php?option=com_content&task=view&id=171&lang=srl Званичан сајт општине Вождовац „Административно-територијална припадност“ (приступљено 24. јула 2012.)]</ref>
Ред 67:
== Административно-териториално деление на Княжество Сърбия в периода от 1836 до 1878 години ==
През 1836 г. новата [[Скупщина]], вече заседаваща в Белград, а не в Крагуевац, приема поделянето на страната на 17 окръга:
# [[Алексиначки окръг]]
# [[Белградски окръг]]
# [[Валевски окръг]]
# [[Ягодински окръг]]
# [[Княжевачки окръг]]
# [[Крагуевски окръг]]
# [[Краенски окръг]]
# [[Крушевачки окръг]]
# [[Подрински окръг]]
# [[Пожаревачки окръг]]
# [[Руднички окръг]]
# [[Смедеревски окръг]]
# [[Чуприйски окръг]]
# [[Ужички окръг]]
# [[Църноречки окръг]]
# [[Чачански окръг]]
# [[Шабачки окръг]]
Ред 103:
# [[Тимошки окръг|Тимошки]]
# [[Топлички окръг|Топлички]]
# [[Ужички окръг|Ужички]] и
# [[Църноречки окръг|Црноречки]] <ref>{{Cite book|last= Попов|first= Чедомир|authorlink= Чедомир Попов|coauthors= |title= Историја српске државности: Србија и Црна Гора нововековне српске државе|year= 2000|url=http://books.google.ba/books?ei=dbc0UuG0H6KV7AbHhIDIAg&hl=sr&id=zQ01AAAAMAAJ&dq=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%BE+%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%98+%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%99%D0%B5+1890&q=%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%99%D0%B5+1890#search_anchor|publisher= [[САНУ]] |location= |id=|pages= 34}}</ref>
През 1896 г. с нов закон Сърбия е поделена пак на 15 окръга, като Църноречки окръг е премахнат, а е формиран нов [[Нишки окръг]]. На 24 януари 1900 г. Подунавския окръг е разделен на [[Белградски окръг]] и [[Смедеревски окръг]]. С изменение в закона от 10 април 1902 г. е създаден посредством отделяне от Руднички окръг - [[Чачански окръг]].
По този начин от 1902 г. до 1913 г. Кралство Сърбия има 17 окръга.
== Административно-териториално деление на Кралство Сърбия след Балканските войни ==
[[File:Serbia1817 1913-sr.png|thumb|400px|Териториално разширение на княжеството 1817-1913 г. В зелено са обозначени териториите администрирани териториално като старосръбски от 24 август 1913 г.]]
Ред 123:
# [[Рашки окръг]]
# [[Скопски окръг]]
# [[Тетовски окръг]] и
# [[Тиквешки окръг]].
Това деление реално не влиза в сила до края на Първата световна война, понеже територията на Кралство Сърбия е поделена между [[Царство България]] и [[Австро-Унгария]] и съгласно [[тайна българо-германска спогодба]].
| |||