Камий Писаро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Категория:Починали в Париж |
|||
Ред 10:
== Биография ==
Камий Писаро е роден на [[10 юли]] 1830 г. на остров [[Сен Тома]] ([[Вирджински острови]]), в буржоазното семейство на търговеца евреин [[сефард]] Абрам Писаро и доминиканката Рашел Мансано-Помие, които имат железарски магазин. Родителите му поддържат връзка с [[Бордо]], където през 1824 г. е емигрирало семейството на баща му. До 12-годишна възраст Камий живее в Западна [[Индия]], а след това семейството го праща в [[Париж]]. Учи в лицея
'''Младият художник'''
Най-сетне на Камий се удава да убеди баща си да го подкрепи в решението му да се отдаде на рисуването.
През [[1855]] г. окончателно се установява във [[Франция]]. Тук има възможност да разгледа близо пет хиляди платна от Световното изложение, сред тях творби на [[Йожен Дьолакроа]], [[Камий Коро]], [[Жан Огюст Доминик Енгър]]. Писаро става ученик на [[Антон Мелби]], брат на Фриц Мелби и на Камий Коро, когото много уважава. Под натиска на баща си взема уроци в Академията по изящни изкуства, но догматизмът там не му допада, а също и в частната
По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват реализма и рисуването на открито. Самият Писаро започва да рисува в горите северно от Париж. Една от тези картини,
През 1857 г. родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859 г. като прислужница в къщата постъпва Жюли Вали, в която Камий се влюбва. Когато момичето забременява, Камий взема мъжественото решение да остане с нея, дори и без брак и против волята на родителите си. Това още повече усложнява отношенията му с майка му, която не може да приеме, че е избрал живописта за своя професия.
Ред 24:
'''Зрели години'''
В средата на 1860 г. Писаро започва да се разграничава от учителя си Камий Коро и да създава собствения си стил. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба, организирана от художници, чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името
Писаро получава добри отзиви от младия критик [[Емил Зола]], който го хвали много, като особено подчертава неговата добросъвестност при изобразяване на Природата. Тези похвали в никакъв случай не означават търговски успех. Писаро изпада в тежко финансово положение и трябва да изхранва семейството си например с рисуване на ветрила или украсяване интериора на магазин. С малки изключения художникът през целия си живот се бори с немотията. Често обикаля с картина под мишница Париж, за да търси купувач, моли за аванс или продава картините си на безценица. За щастие съществува търговецът на картини [[Дюран-Рюел]], който е най-верният поддръжник на импресионистите. В тежките години на отхвърляне той е един от малцината, които ги харесват и подкрепят материално и морално. Прави изложби на техни произведения, дава аванси за картините. На няколко пъти заради финансовата си подкрепа за импресионистите преживява банкрут, но отново и отново се изправя на крака. Дюран-Рюел има голяма роля за популяризиране на творчеството на Клод Моне, който след години на нищета става най-продаваният приживе импресионист. За разлика от него Камий Писаро се отърсва от финансовите си проблеми едва през последните години от живота си. През тежките години семейството преживява и благодарение на усилията на Жюли, която при честите местения от място на място навсякъде си създава малко стопанство, с което поне осигурява храна за многолюдното семейство.
През 1869 и 1870 г. Писаро работи редом с Клод Моне и Реноар. Те поставят стативите си един до друг и рисуват едни и същи мотиви, като всеки остава верен на собствения си стил. В по-късните години в дома на Писаро отсядат Сезан, Гоген и Ван Гог. Рано сутрин художниците излизат и прекарват целия ден, рисувайки пейзажа наоколо.
При избухването на [[Френско-
В следващите години Писаро рисува в [[Лувисиен]], [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е единственият голям импресионист, участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичния]] стил на Сьора. Впоследствие отчита това като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Поддържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и [[Едгар Дега]]. В отношенията му с последния има период на отчуждаване. Причината е
През 1892 г. е организирана изложба на Писаро от Дюран-Рюел, която носи позакъснял успех за художника (по това време Реноар и Моне са вече доста известни). През 90-те години Писаро участва в редица импресионистични изложби: [[Париж]], [[Ню Йорк]], [[Брюксел]], [[Дрезден]], [[Питсбърг]], [[Петербург]].
Ред 42:
<center><gallery caption=Творби на Писаро>
Картинка:Camille Pissarro - Dans le jardin des Mathurins, Pontoise - 503.jpg|
Картинка:Pissarro4.jpg|
Картинка:Pissarro Conversation.jpg|
Картинка:Camille Pissarro 033.jpg|
Картинка:Camille Pissarro 019.jpg|
Картинка:Place du Havre, Paris.jpg|
Картинка:Camille Pissarro - Boulevard Montmartre - Eremitage.jpg|
Картинка:Camille Pissarro - Self-portrait - Tate Britain.jpg|
</gallery></center>
Ред 59:
[[Категория:Евреи]]
[[Категория:Американски Вирджински острови]]
[[Категория:Починали в Париж]]
| |||
