Народно творчество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q36192
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Народно творчество''' или '''''фолклор''''' е събирателно понятие за [[Литература|литературни]] произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор, а всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това ''общо авторство'' се приписва като цяло „на народа“. В края на XX. век в [[български език|българския език]] започва да се използва [[английски език|английска]]та дума '''фолклор''' (от ''folk'' - народ, ''lore'' — мъдрост, англо-саксонизъм, изобретен през [[1846]] г. от Уилям Томс, с който се заменя предходното понятие на английски език - ''popular antiquities'', което на български е прието във фолклористиката да се превежда като „популярни старини“, макар да корелира с българското „народни обичаи“<ref>От англ. ''popular'' — популярен, народен; ''antiquities'' (мн.ч.: antiquity) — стари, [[антики|антични предмети]]/обичаи/институти, старини.</ref>).
 
Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество (като [[разказ]]и, [[легенда|легенди]], [[поговорка|поговорки]], [[суеверие|суеверия]], [[песен|песни]], [[обреди]], а също и [[гатанки]] и др.) на определен [[етнос]]. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването на идеята за [[национална държава|националните ценности]] започват да се записват, а и издават, като част от националното (литературно) [[наследство]]. Изследователите в областта на фолклора се наричат '''фолклористи''', а [[Академична дисциплина|академичната дисциплина]] е [[фолклористика]]. Фолклористите работят често съвместно с [[КултурологиКултурология|културолози]], [[Етнография|етнографи]], [[Етнология|етнолози]], [[Социология|социолози]], [[Езикознание|лингвисти]] и [[История|историци]] поради интердисциплинарния характер на изследванията на народното творчество.
 
Концепцията за фолклора се развива като част от идеологията на романтичния ''национализъм'' от [[19 век]], който първоначално клони към това да впрегне народната култура в услуга на собствените си цели. Чак през [[20 век]] [[етнография|етнографите]] се опитват да започнат да записват фолклора обективно. Братята немци [[Вилхелм и Якоб Грим]] са сред пионерите в това начинание — те събират устно предавани [[германски приказки]] и публикуват една първа подборка под заглавието „Детски и битови разкази“ (''Kinder- und Hausmarch'') през [[1812]] г.