Боеве за Созопол (1829): Разлика между версии

През декември 1828 година при разузнавателен рейд в [[Бургаски залив|Бургаския залив]] руският [[контраадмирал]] [[Михаил Кумани]] оценява значението на [[Созопол]] като сигурно пристанище на юг от [[Стара планина|Балкана]] и в относителна близост до [[Босфор]]а.<ref name="smyik332">Смык, А. А. [http://archive.nbuv.gov.ua/portal/Soc_Gum/drzb/2012_5/Smik_A.pdf Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов]. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333</ref> Два месеца по-късно Кумани се явява отново пред града начело на ескадра от 8 кораба (3 линейни, 2 крайцера и 3 канонерски лодки) с близо 1 200 войници на борда<ref>Краснознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987. [http://militera.lib.ru/h/chernomorskiy_flot/03.html Стр. 32-33]</ref>. След отказа на турския комендант да се предаде, на 16 февруари руските кораби бомбардират града, а на брега е стоварен десант. Същата нощ по-голямата част от гарнизона дезертира, а остатъкът му се предава в плен.<ref name="smyik332"/>

 

 

Въпреки че основните сили на руската армия са все още разхвърляни между [[Влахия]] на север и [[Провадия]] на юг, османците се бавят повече от месец, преди да предприемат опит да си върнат Созопол. През това време силите под руско командване в града нарастват до 3 000 бойци, в това число и Созополската българска дружина от 1000 души на Стойко Маврудов ота тракийски доброволци.<ref>[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., сборник "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 73-82, съставител Валерия Фол, София 1987]</ref> На 28 март турска войска от 4 000 пехотинци и 1 500 конници напада укреплението пред града, отбранявано от един руски батальон със силна артилерия на сушата и на корабите от ескадрата на Кумани. Битката е решена с масирана контраатака на руския резерв. Турската войска се пръсва, оставяйки 250 убити.<ref name="smyik332"/>