Деян Енев: Разлика между версии

Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга “Южна“[[Южна пролет“пролет]]“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ ([[1994]]) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература [[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] и Годишната литературна награда на [[СБП]]; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино” (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков”, номиниран за наградата „Хеликон”; „7 коледни разказа” (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази” (2011); ”Внукът на Хемингуей” (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи” (2014).

През [[2008]] г. австрийското издателство „Дойтике” издадеиздава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България”. Преводът е дело на Норбърт[[Норберт Рандов]] и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на [[Димитър Динев]].

==; Сборници с разкази ==

==; Очерци за писатели ==

* „''Хора на перото''” ([[2009]])

==; Християнски есета ==

* „''Народ от исихасти''” ([[2010]])

==; Поезия ==

* „''Стихотворения''” ([[2012]]) – Националната награда за поезия „Николай Кънчев”