Тракийско въстание (1829): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13:
В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават. Дружините им участват заедно с руснаците в щурма на [[редут]]ите при овладяването на [[Созопол]] на 16.II.1829 г. с отряда на руския флот превзел по-късно Анхиало на 23 юли, помагат в превземането на Айтос 13 юли 1829, Карнобат 15 юли 1829, Ямбол 23 юли 1829 и след решителното сражение при Балдаморския мост на Сливен на 30 юли 1829 г. В последните два града българите използували поражението на османските войски, за да се снабдят с голямо количество оръжие и боеприпаси. Според сведение на генерал Фьодор Василиевич Ридигер четите на Стоян войвода и Желтък войвода взели над 250 пушки от Ямболския дебой. Много повече турско оръжие взели въстаническите отряди след падането на Сливен. В Созопол била сформирана специална доброволческа команда начело със [[Стойко Маврудов]] от с. Граматиково, която се заела и със задачата да обедини въоръжените сили на българите от Причерноморието. Нейни пратеници стигнали до Малък Самоков, Лозенград, Бабаескийско, Одринско и десетки други селища. Навсякъде те били уверявани от местните старейшини, че ще пометат султанската власт, стига да им се помогне с модерно руско оръжие. Руският гарнизон установил се в Созопол дава 2000 нови пушки изпратени от [[Одеса]] на възстаналите българи да защитеват освободената с въстанието от тях територия<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987]</ref>.
На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500
Фактически през лятото на 1829 г. турската власт била отхвърлена в много краища на Тракия от Лозенградско и Созополско до Сливенско и Тополовградско и най-вече в Странджа и Сакар. Всички християни и останалите тук-там мюсюлмански жители престанали да изпълняват задължения си към нея, да плащат данъци, да се явяват в определени дни за ангария във владенията на местните управници и т. н. Българите организирали своя местна стража, стегнали въстаническите отряди и започнали да се подчиняват само на своите старейшини и войводи. Четите на Стоян войвода и Гълъб войвода, на Петър войвода и Бойчо войвода кръстосвали Странджа и Сакар надлъж и шир, унищожавали турски обози с храни и дрехи, нападали башибозушки шайки и снабдявали въстаниците с така нужното им оръжие. Под непрестанните удари
== Бойни действия ==
В началото на август 1829 г. въстанниците изненадали в Малкотърновско „движеща се на югозапад турска част, водена от Халил паша, и я унищожили до крак” в станалото тежка и кръвопролитно сражение.<ref name=":0">"Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987</ref>
Стоян войвода и четниците му през август 1829 разбиват също унищожават до крак заедно с главатаря му отряда от няколкостотин души
Голямото сражение край Малък Самоков на 8 август 1829 г. и овладяването на известната оръжейна фабрика - арсенал, се счита за най-голям успех на въстаниците е както руските военни хроники сочат. Арсенала бил укрепен от всички страни с високи зидове
== Одринския мир ==
| |||