Васка Емануилова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
DivineAlpha (беседа | приноси) Премахната редакция 6552446 на 78.83.73.196 (б.) possible opinion |
смяна шаблон |
||
Ред 1:
{{Художник
| име = Васка Емануилова
| картинка =
▲| описание = българска скулпторка
| описание =
| роден-място = [[Комщица]], [[България]] ▼
| наставка = а
| починал-място = [[София]], [[България]]▼
▲| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
| стил =
| учител = [[Иван Лазаров]], [[Цено Тодоров]]
| академия = [[Национална художествена академия|Държавната художествена академия]]
| направление =
| патрон =
| работил = скулптор
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| избран =
| награди =
| подпис =
| уебсайт =
| общомедия =
}}
'''Васка Емануилова Игова''' е известна българска
== Биография и творчество ==
Родена е през 1905
Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]] и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.
Емануилова работи с [[гипс]], [[бронз]] и [[теракота]] (печена глина), основно в областта на [[малка пластика|малката пластика]] в жанровете [[голо тяло]], историческа и битова композиция и най-вече [[портрет]]. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета [[Николай Хрелков]] (1932), художниците [[Илия Петров]] (1924), [[Георги Машев]] (1928), [[Борис Елисеев]] (1934), [[Васил Стоилов]] (1937), [[Стоян Венев]], [[Иван Ненов]], [[Ненко Балкански]], керамика [[Стефан Димитров (керамик)|Стефан Димитров]] (1931).<ref name="novinar" /><ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref> Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.
Line 18 ⟶ 36:
През 1961 година е наградена с орден „Червено знаме на труда“.<ref name="eiib" />
На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на [[Софийска градска художествена галерия]] 90 свои скулптури, 48 [[акварел]]и и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал
Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.
|