Тракийско въстание (1829): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Russian Memorial Plate in Sozopol.jpg|мини|дясно|250п|Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в 1829г1829 г.]]
 
'''Въстанието в Тракия 1829''' избухва в хода на поредната [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турска война]] и обхваща Тракия от [[Сливенско]] през [[Сакар]] до [[Странджа|Странджа]] и [[Малък Самоков]] в [[Лозенградско]]. Българите присъединават своите отряди към руските и самостоятелно срещу турската власт.<span>
 
<span>Фактически започва на 16 февруари с щурма на русите превзел Созопол, когато се формира българският първият голям въстанически отряд воден от [[Стойко Маврудов]]. Cлед влизането на 20 август в [[Одрин]] на ген. [[Дибич-Забалкански|Дибич Задбалкански]] обхваща и равнинните райони на [[Одринска Тракия]] от Одрин, [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] и [[Люлебургас]] до [[Чорлу]] където българите отхвърлят турската власт и поставят исканията си за освобождение.<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/dv/dv_11.html Димитър Г. Войников, Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, С 2002г2002 г. 11. Историята на Димитър Арнаутина, л.3.]</ref><ref name=":1">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова]</ref> <span>През септември 1829 в [[Котел]] кап. [[Георги Мамарчев]] се готви със своите няколкостотин четници да обяви в [[Велико Търново|Търново]] възстановяването на България, но Одринският мир е сключен на 2 септември и българите не получават нищо, освен "правото" да се изселят в Русия.
'''Въстанието в Тракия 1829''' избухва в хода на поредната [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турска война]] и обхваща Тракия от [[Сливенско]] през [[Сакар]] до [[Странджа|Странджа]] и [[Малък Самоков]] в [[Лозенградско]]. Българите присъединават своите отряди към руските и самостоятелно срещу турската власт.<span>
 
<span><span>Западните сили Британия, Франция и Австрия, недвусмислено са готови да се намесят в полза на Турция <ref>[http://sl-news.sliven.net/arhiv/2002/29/obshtestvo/obshtestvo_3.htm Дибич Забалкански и Сливен]</ref>.<span><span> Русия няма ресурс успешно да им се противопостави, кап. Мамарчев е арестуван от пратените 200 казаци, а ген. Дибич заявява ясно на българската депудация: ''"Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!"'', въстанието е прекратено и към 150 000 българи от Тракия са принудени страхувайки се от турски безчинства да се преселят в Бесарабия.
<span>Фактически започва на 16 февруари с щурма на русите превзел Созопол, когато се формира българският първият голям въстанически отряд воден от [[Стойко Маврудов]]. Cлед влизането на 20 август в [[Одрин]] на ген. [[Дибич-Забалкански|Дибич Задбалкански]] обхваща и равнинните райони на [[Одринска Тракия]] от Одрин, [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] и [[Люлебургас]] до [[Чорлу]] където българите отхвърлят турската власт и поставят исканията си за освобождение.<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/dv/dv_11.html Димитър Г. Войников, Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, С 2002г. 11. Историята на Димитър Арнаутина, л.3.]</ref><ref name=":1">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова]</ref> <span>През септември 1829 в [[Котел]] кап. [[Георги Мамарчев]] се готви със своите няколкостотин четници да обяви в [[Велико Търново|Търново]] възстановяването на България, но Одринският мир е сключен на 2 септември и българите не получават нищо, освен "правото" да се изселят в Русия.
 
<span><span>Западните сили Британия, Франция и Австрия, недвусмислено са готови да се намесят в полза на Турция <ref>[http://sl-news.sliven.net/arhiv/2002/29/obshtestvo/obshtestvo_3.htm Дибич Забалкански и Сливен]</ref>.<span><span> Русия няма ресурс успешно да им се противопостави, кап. Мамарчев е арестуван от пратените 200 казаци, а ген. Дибич заявява ясно на българската депудация: ''"Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!"'', въстанието е прекратено и към 150 000 българи от Тракия са принудени страхувайки се от турски безчинства да се преселят в Бесарабия.
 
==Събития==
В [[1829]] г. започва второто във войната настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава [[Стара планина]] и окупира [[Тракия]]. Българинът кап. [[Георги Мамарчев]] е на чело на голям български доброволчески отряд, който стига до [[Сливен]]. Към войските на генерал Дибич се присъединяват и чети като тази на войводата [[Генчо Къргов]] от с .[[Гурково|Хайнито]]. След прекосяване на Стара планина към нея се присъединяват още жители на Хайнито, [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]] и други селища, първоначално са около 60 души, но впоследствие стигат до 120. Тези доброволчески войски достигат до Адрианопол.
 
В 1829&nbsp; г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават. Дружините им участват заедно с руснаците в  щурма на [[редут]]ите при овладяването на [[Созопол]] на 16.II.1829 г. с отряда на руския флот превзел по-късно Анхиало на 23 юли, помагат в превземането на Айтос 13 юли 1829,  Карнобат 15 юли 1829, Ямбол 23 юли 1829 и след  решителното сражение при Балдаморския мост на Сливен на 30 юли 1829 г. В последните два града българите използували поражението на османските войски, за да се снабдят с голямо количество оръжие и боеприпаси. Според сведение на генерал Фьодор Василиевич Ридигер четите на Стоян войвода и Желтък войвода взели над 250 пушки от Ямболския дебой. Много повече турско оръжие взели въстаническите отряди след падането на Сливен.  В Созопол била сформирана специална доброволческа команда начело със [[Стойко Маврудов]] от с. Граматиково, която се заела и със задачата да обедини въоръжените сили на българите от Причерноморието. Нейни пратеници стигнали до Малък Самоков, Лозенград, Бабаескийско, Одринско и десетки други селища. Навсякъде те били уверявани от местните старейшини, че ще пометат султанската власт, стига да им се помогне с модерно руско оръжие. Руският гарнизон установил се в Созопол дава 2000 нови пушки изпратени от [[Одеса]] на възстаналите българи да защитеват освободената с въстанието от тях територия<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987]</ref>.
 
На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500 кавалерия щурмува Сзопол, отбраняван от руските моряци и българският отряд.  Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.<ref>Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333</ref>
Line 18 ⟶ 17:
 
== Бойни действия ==
В началото на август 1829 г. въстанниците изненадали в Малкотърновско „движеща се на югозапад турска част, водена от Халил паша, и я унищожили до крак” в станалото тежка и кръвопролитно сражение.<ref name=":0">"Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987</ref>
 
Стоян войвода и четниците му през август 1829 при с. Пънчево (тогава Каракютук) атакуват и унищожават до крак заедно с главатаря му отряда от няколкостотин души башизук[[башибозук]], разбити турски войници и всякакви други елементи на Тахир ага (Тахираа).които без разлика между християни и мюсюлмани, унищожавал и грабел където завърне из Тракия. Победата им е посрещната с голяма радост от населението.
 
Голямото сражение край Малък Самоков на 8 август 1829 г. и овладяването на известната оръжейна фабрика - — арсенал, се счита за най-голям успех на въстаниците е както руските военни хроники сочат. Арсенала бил укрепен от всички страни с високи зидове с бойни кули и леки планински оръдия на тях. Хаджи Георги от Малко Търново. Заедно със странджанската част на Созополския отряд организирали „въстанически отряд от около 1000 души партизани”, пише в руското съобщение. След дълго планиране с хората от Малък Самоков и околните села, щабът на Хаджи Георги моли и за руска подкрепа. В района, гдето се съсредоточавали българските въстаници, пристига полк егери и един хусарски ескадрон. В нощта на 7 срещу 8 август, българските работници от фабриката нападнали охраната при южната порта и пуснали в „крепостта” първите стотина четници. Изненадата сполучила, започнал ръкопашен бой, след 3-часово кръвопролитно сражение оръжейната фабрика в Малък Самоков била превзета. Въпреки немалкото жертви българи и руси победата била пълна. В плен били взети 40 турски войници и трима офицери. Целият комплекс от пещи, леярни, работилници, помещения за охраната и т. н. били разрушени. Била ликвидирана важна оръжейна фабрика, а и "каторгата" в което десетилетия наред бил експлоатиран труда на тукашните българи.<ref name=":0">"Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987</ref>
 
== Одринския мир ==
Line 30 ⟶ 29:
 
==Последици==
С Одринския мир Русия разширява владенията си по незамръзващите брегове на Черно море. Дава се свобода на Гърция и потвърждава автономията на Сърбия, Влашко и Молдова, но по никакъв начин не компенсира българите за участието им в тази и предишните руски войни. Контрибуциите, които Турция трябва да изплати на Русия, са изчислени на 10 милиарда холандски дуката. Императора дава на Дибич званието - — фелдмаршал и го награждава с ордените Св. Андрей и Св. Георги - — първа степен и с парична награда от 1 милион златни рубли. На 13 април 1830 година била дадена заповедта за изтеглянето на руските войски, освен от Силистра където оставали до 1836 г. като гаранция за изплащане на договорената контрибуция.
 
Българите не вярват на обещаната амнистията по чл. 13 от мирния договор и генерала командващ "Забалканската" Руска армия, едно за да се спаси бунтовното българско население от гнева на турците, но най-вече да бъдат заселени със подходящ народ придобитите в [[Бесарабия]] земи от които населяващите ги преди татари почти до един са избягали, той повежда с прибиращите се в Русия победоносни войски хиляди семейства българи от Тракия. Това е първата истински голяма вълна, към 150 000 български преселници поседвали руснаците отвъд Дунав, сравнение тези при руско-турските войни в 1768-1774, 1787-1792 и дори 1806-1812 г., която ще бъде последвана и от последната такава при Кримската война в 1853-1856.
 
Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат изселническата вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Английският пътешественикът от това време Докмъс, който минава през сливенския край и съвсем не може да се подозира, че симпатизира на Русия, отбелязва, че българите, които тръгват след армията на Дибич Забалкански, не са тласкани от руснаците. Той смята, че чуждият деспотизъм и икономическите фактори карат хората да тръгнат след руската армия, защото българското население не се чувства сигурно при турската власт. Докмъс свидетелства: ''"Българите, като много по-верни и работливи от безчестните и развратни гръко-византийци, са силно загрижени задето не собствения им език, а развален гръцки се учи"''.<ref>[http://sl-news.sliven.net/arhiv/2002/29/obshtestvo/obshtestvo_3.htm Надежда Нешева, Дибич Забалкански и Сливен.]</ref> Явно за този англичанин К. Иречек пише в своята История на Бъгария: "''....през Котел и Сливен минал и един англичанин, който подтиквал българите към въстание, като им обещавал английска помощ; свободна България според него трябвало да се изправи като стена между Русия и Турция".''<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_31.htm К.Иречек, История на Бъгария, стр. 564]</ref> Но всичко било приключено. Обвързани от договорните задължения и заплахите на западните сили да се намесят в полза на Турция, руските власти не били в състояние да предприемат почти никаква защита над „обезоръжените” българи. На места саморазправата на османлиите ставала пред самите очи на изтеглящите се руски полкове. В донесение до щаба на армията дословно за турските зверства над българите само за периода от началото на август когато въстанието взима голям размах до 14.Х. 1829 г. от когато е документа е записано: „''На границата между Одрински и Старозагорски пашалък'' ''са започнали преди един месец и продължават и досега убийства и грабежи над християните. Досега са убити до 400 души, които произхождат от доскорошни богати фамилии.”''<ref name=":0">"Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987</ref>
 
== Вижте също ==
Line 45 ⟶ 44:
[[Велчова завера]]
 
[[Български доброволчески корпус и отряди на кап. Георги Мамарчев, полк.Иван Липранди, Стойко Маврудов и пр. 1928-1829 г.|Български доброволчески корпус и отряди на кап. Георги Мамарчев, полк.Иван Липранди, Стойко Маврудов и пр. 1928-1829 г.]]
 
==Източници и литература==
Line 86 ⟶ 85:
Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333{{Шаблон:Български въстания срещу османската власт}}
{{Портал Военна история на България}}
 
 
[[Категория:Български въстания срещу Османската империя]]