Тракийско въстание (1829): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 24:
== Одринския мир ==
На [[20 август]] [[1829]] г. руски части влизат в [[Одрин]]. За първи път градът е превзет от руската армия. В началото на септември главната квартира на Дибич се намирала в Одрин, авангардът му в Люлебургас, лявото крило на Черно море, а дясното при Енос пред стоящия в Егейско море руски флот. Между това генерал Хейсмар от Оряхово напредва до Враца и до Искърския пролом; аванпостовете му достигнали и до околностите на София. Това предизвиква паника в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие. След сключването на Одринския мир (1829), кап. Г. Мамарчев оглавява опита да вдигне въстание в [[Сливен]]ска, [[Котел]]ска и [[Търново|Търновска област]]. Но тогава руското командване му противодействало. Мамарчев бил арестуван, за да не предизвика международни усложнения. Ръководителите на българското нацио-налноосвободително движение в Странджа-Сакар също поискали създаването на една автономна българска област. Израз на това тяхно схващане е ''„Молбата на християните от с. Факия''”, връчена на Феликс Петрович Фонтон дипломатd към действащата армия от стопанина на къщата, в която бил настанен. Тя съдържала шестнадесет точки, разкриващи най-важните искания на българите от този край:. ''„Да будем сами волни. Да мы сами себя да судимо. Да мы черкви правим, когда и где захотим. Субаши да няма нигде. Да мы оружие носимо..:"'' <span>
.
|