Тракийско въстание (1829): Разлика между версии

На [[20 август]] [[1829]] г. руски части влизат в [[Одрин]]. За първи път градът е превзет от руската армия.  В началото на септември главната квартира на Дибич се намирала в Одрин, авангардът му в Люлебургас, лявото крило на Черно море, а дясното при Енос пред стоящия в Егейско море руски флот. Между това генерал Хейсмар от Оряхово напредва до Враца и до Искърския пролом; аванпостовете му достигнали и до околностите на София. Това предизвиква паника в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие. След сключването на Одринския мир (1829), кап. Г. Мамарчев оглавява опита да вдигне въстание в [[Сливен]]ска, [[Котел]]ска и [[Търново|Търновска област]]. Но тогава руското командване му противодействало. Мамарчев бил арестуван, за да не предизвика международни усложнения. Ръководителите на българското нацио-налноосвободително движение в Странджа-Сакар също поискали създаването на една автономна българска област. Израз на това тяхно схващане е ''„Молбата на християните от с. Факия''”, връчена на Феликс Петрович Фонтон дипломатd към действащата армия от стопанина на къщата, в която бил настанен. Тя съдържала шестнадесет точки, разкриващи най-важните искания на българите от този край:. ''„Да будем сами волни. Да мы сами себя да судимо. Да мы черкви правим, когда и где захотим. Субаши да няма нигде. Да мы оружие носимо..:"'' <span>еи т.н</span>''.''<span class=""> <ref name=":112">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова]</ref>и т.н., но мирът вече биле сключен и той не далдава на българите абсолютно нищо освен доста съмнителните обещания за "амнистия" и коварното "правотоправо" да напуснат родните си места определено в чл.13 от [[Одрински мирен договор (1829)|Одрински мирен договор]] -  в"В един 18-месечен срок, християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия.  "