Знеполско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Знеполското въстание''' известно още като ''Трънско въстание, Трънски бунт, Трънска буна ''или'' "Беглишкия джубур"'' е вдигнато от българското население в [[Знеполе]] в края на май [[1830]] г. срещу турската власт след края на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-1829]] г.<ref>[http://www.pernik.info/news.php?id=1534 Трънският край е не само красив, a и с изключително богата история, Перникинфо, 13.08.2009 г.]</ref><ref>[http://www.tranbg.com/Osmansko%20vladichestvo.html Османско владичество, ТрънБГ]</ref>
За център е определен град Трън ръководители са Радивоя Изворски и Радивоя Петричев, друг от водачите на бунта е Здравко Календеров, селски първенец на с. [[Милославци]] подпомагал най-активно организирането на Знеполското въстание. Във въстанието участва населението не само на града но и на с. [[Главановци (Област Перник)|Главановци]] и селата от Знеполе и околните планини. Въстаналите българи се събират край Трън въоръжени с коси, вили, ножове, тояги и др. и бързо освобождават гр. [[Трън]] и [[Знеполе|Знеполието]] от турска власт. Водачите обявяват създаване на независимо Българско княжество, унищожаване на робството и премахване на данъчните задължения и повинности към Османската империя. Административни представители на въстаническата власт стават селските първенци. Чрез куриери вестта за въстанието достига и до много други населени места. Липсва най-елементарно истинско оръжие и военна подготовка ги тласка към дипломатически ход - отправена е молба за помощ и до представители на местната власт и в погранични селища от съседното Сръбско княжество, откъдето очакват помощ както и българите са помагали в борбите на сърби и гърци срещу поробителя. На тази подкрепа въстаниците въодушевени от поражението на Турция във войната с Русия и образуването на околните християнски държави възлагат големи, но напълно напразни надежди. <ref>Полк.доц. А. Пейчев, Авторски колектив. 1300 години на стража. С., 1984. стр.112-113. вж. и сб.Трънският край. С., 1930.</ref>
Въстаналите българи бързо освобождават гр. [[Трън]] и [[Знеполе|Знеполието]] от турска власт и цели 3 седмици храбро се противопоставят на турците. Един от водачите на бунта е Здравко Календеров, селски първенец на с. [[Милославци]] подпомагал най-активно организирането на Знеполското въстание. Във въстанието участва населението не само на града но и на с. [[Главановци (Област Перник)|Главановци]] и селата от Знеполе и околните планини. След над 20 дни съпротива поробителя отново налага властта си и жетоко си отмъщава на заловените бунтовници неуспели да се укрият в дебрите на планината, но в планинския район властта му си остава несигурна. За тези събития е запазена приписка в Трънския манастир "Св. Арх. Михаил".<ref>[http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%86%D0%B8 Село Милославци, Свети места.]</ref><ref>[http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%20%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8 Село Главановци, Свети места.]</ref>▼
▲
== Вижте също ==
| |||