Т-55: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 30:
'''Т-54/55''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[основен боен танк]] от епохата на [[Студената война]]. Първият прототип се появява през [[1946]], малко след края на [[Втората световна война]]. Танкът е революционен за времето си и е най-произвежданият в света - построени са около 100 000 машини от 1949 насам.
До края на [[1960]] година, Т-54/55 е основният танк на въоръжение във всички войски от [[Варшавския договор]], а до края на 1980-те той е на въоръжение в близо 60 държави по света, предимно с просъветска ориентация. В съветската армия е изместен от [[Т-62]], [[Т-72]] и [[Т-80]], но остава на въоръжение в десетки страни, някои от които разработват
==История==
Ред 36:
{{основна|Т-44}}
Още през [[1943]] г. вече е ясно, че възможностите за модернизация на основния боен танк [[Т-34]] са изчерпани – повишаването на бронировката и огневата мощ водят до намаляване на маневреността и надеждноста на машината. За това се взема решение да започне разработката на принципно нова машина с по-мощен двигател, по-добра броня и въоръжение с по-голям калибър, която да има възможност да се модернизира сериозно през годините на експлоатация. В периода 1943-1944 г. конструкторското бюро към завод №183, който е евакуиран от [[Харков]] в [[Нижни Тагил]] на територията на [[Уралвагонзавод]], начело с танковия конструктор Александър Морозов създава танка Т-44. Въпреки големите прилики с предшественика си Т-34, това е принципно нова машина, която по-късно става основа за създаването на Т-54. Двигателят е разположен напречно, което позволява куполата да се измести към средата на корпуса, а люкът на механик-водача да бъде премахнат от челния брониран лист и да се постави в горната част на корпуса. Този танк не взема участие във [[Втора световна война|Втората световна война]] и няколко години по-късно е спрян от производство. Основната слабост на новата машина е старото 85-mm оръдие, което вече е неефективно за борба с новите танкове на противника.
[[File:T-44.jpg|alt=
===Т-54===
[[File:Tank T-54 in Verkhnyaya Pyshma.jpg|alt=
Успоредно с разработката на Т-44 се работи и по нов танк – „Обект 137”, който по-късно е наречен Т-54. Първият проект е още от 1944 г., а прототипът е готов за изпитания през януари 1945 г. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 30.</ref> От 11 март до 11 април [[1945]] г. на полигона край [[Кубинка]] на Главното бронетанково управление на съветската армия (ГБТУ) преминават изпитанията на новата машина. Макар да използва много елементи от Т-44, новият танк се отличава от него с усилената броня и с ново, 100-mm оръдие – първите два прототипа са били съответно с ЛБ-1 и Д-10Т на конструктора Ф. Петров, като накрая е избрано именно неговото. Държавната комисия взема решение танкът да бъде произвеждан серийно, но след отстраняване на съществените недостатъци – куполата да бъде заменена с подобна на танковете [[ИС (танк)|ИС-3]], да се добави въртящ се под в бойното отеделение, да се подобри зацепването на веригата, да се променят ъглите на бронираните листове в задната част на корпуса и др. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 33.</ref> С правителствено постановление №960-402сс от [[29 април]] [[1946]] г. Т-54 е приет на въоръжение. Производството му започва едновременно в три завода – №183 в Нижни Тагил, №75 в Харков и №174 в [[Омск]]. Но доставките стават ритмични едва през [[1948]] г. Производството на първите серии, известни като Т-54-1 или Т-54 (обр. 1946 г.) е свързано с много проблеми и танкистите от бойните части се оплакват често от ненадеждната ходова част, по-слабата проходимост по мек терен в сравнение с Т-34, обратното скосяване на куполата, което води до опасни рикошети и др. През 1949 г. на държавно ниво се обсъжда дали да не бъде спряно производството на танка. Това налага сериозни промени по конструкцията, като най-съществената новост е подобрената купола, на която е премахнато обратното скосяване в предната част и е с нова, въртяща се, командирска куполка. Премахнати са и двете курсови 7,62-mm картечници СГ-43, разположени над веригите, и са заменени с една в челния брониран лист, както е при Т-44. Зенитната картечница е разположена на нов турел. Дебелината на челната броня е намалена от 120 на 100 mm. Общата масана танка е намалена с 1,7 t. Новата версия е известна като Т-54-2 или Т-54 (обр. 1949 г.).
[[File:T-54-2-0682.JPG|alt=
През [[1951]] г. се появява следващата модификация на танка, известна като Т-54-3 или Т-54 (обр. 1951 г.), на която освен многобройните корекции е монтирана и нова купола, на която са премахнати всички скосявания. Всички следващи модернизации следват формата на тази трета купола. На челния долен брониран лист започва да се монтира устройство за поставяне на минен трал. В периода 1951-1956 г. конструкторите на танка работят сериозно по надеждността му и към [[1956]] г. според главния конструктор на завод №183 Л. Карцев Т-54 е способен да измине до 10 000 km без сериозен ремонт. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 85.</ref>
На модификацията Т-54А, или „Обект 137Г”, появила се през [[1955]] г. вече се монтира дулен ежектор за изсмукване на газовете след изстрел. Монтиран в края на дулото, той е характерен белег на всички по-нататъшни модификации на Т-54 и Т-55. Танкът е оборудван с електрохидравличен стабилизатор във вертикална плоскост „Горизонт” за оръдието, което вече е усъвършенстваното Д10ТГ, нощен прибор за наблюдение на механик-водача – ТВН-1, нова радиостанция – Р-113, и танкоразговорно устройство - Р-120.
На основата на Т-54А е извършена и поредната модернизация на танка – Т-54Б, или „Обект 137Г2”, от 1956 г. Оръдието вече има двуплоскостен стабилизатор „Циклон”, азимутален указател, нов прицел – ТШ2Б-32 командирът и мерачът също разполагат с прибори за нощно виждане – съответно ТКН-1 и ТПН-1-22-11, добавен е въртящ се под на бойното отделение, който рязко намалява опасността от травми на пълнача при завъртане на куполата. Танкът има и оборудване за преодоляване на водни препятствия.
[[File:T54.jpg|alt=
Последната сериозна модификация – Т-54М, е от [[1977]] г., когато наличните танкове се модернизират до нивото на танковете Т-55 от това време. Оръдието е Д-10-Т2С с ежектор и боекомплект от 43 снаряда, двуплоскостен стабилизатор „Циклон-М”, лазерен далекомер КДТ-1, картечниците СГМТ са заменени с ПКТ с боекомплект 3500 патрона, нов стабилизиран прицел за мерача ТШ-32ПМ, прибори за нощно виждане на командира и мерача, двигателят е В-55 с мощност 580 к.с., добавена е защита срещу оръжия за масово поразяване, автоматична противопожарна система и термодимова апаратура. Масата на танка нараства до 36,5 t.
Line 55 ⟶ 54:
През 1955 г. започва и работата по нова сериозна модификация на танка Т-54 под името „Обект 155”. В нея се появяват ред нововъведения като: система за противоатомна защита с филтровентилационна система, като е премахнат вентилаторът за очистване на въздуха, чийто изход е пред люка на пълнача, термодимова апаратура, автоматична противопожарна система, бак-стелажи, които едновремено позволяват увеличаване на боекомплекта на танка и обема на зарежданото гориво, премахната е зенитната картечница като неефикасна и е преработен люкът на пълнача, инсталирани са мощен въздушен компресор, улесняващ пуска на двигателя, чиято мощност нараства от 520 на 580 к.с., както и планетарни бордови предавки. <ref>http://militera.lib.ru/memo/russian/kartsev_ln/10.html</ref>
В средата на [[1957]] г. новата машина е приета на въоръжение под името Т-55, а серийното производство започва година по-късно – в средата на [[1958]] г. След [[1962]] г. Уралвагонзавод започва производството на новия танк [[Т-62]] и производството на Т-55 продължава в Омския завод за транспортно машиностроене, а по лиценз в [[Полша]] и [[Чехословакия]]. През същата 1962 г. се появява и модернизираният вариант – Т-55А. Основно внимание при него е отделено на защита на екипажа от оръжията за масово поразяване и танкът е съоръжен с допълнителна вътрешна противорадиационна обшивка – ПОВ, изградена основно от полипропилен и борен оксид. Тя служи и като допълнителна защита срещу проникнали осколки – така Т-55 е първият серийно произвеждан танк, защитен и от ударната вълна, и от проникващата радиация. Премахната е и курсовата картечница, с която стреля механик-водачът, защото се е оказала неефективна. Т-55А е приет на въоръжение със заповед на министъра на отбраната от юли 1962 г.<ref>Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор”, 4 (79), 2008, с. 14-18.</ref> Т-55А се произвежда изцяло в завод №174 в Омск (по късно - Завод за транспортно машиностроене). От [[1965]] г. се въвеждат в употреба
В началото на 80-те е направена сериозна модернизация, имаща за цел да доведе наличните танкове Т-55 и Т-55А до ниво на защитеност и огнева мощ като Т-64А и Т-72. През април [[1983]] г. новите модификации са приети на въоръжение като Т-55М и Т-55АМ (М – от „модифицированной”). Те са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна”, включваща лазерен далекомер КДТ-2, балистичен изчислител БВ-55, двуплоскостен стабилизатор „Циклон” М1, нов прицел на мерача ТШ2Б-32ПВ с независима стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. Добавена е система за изстрелване на управляеми ракети 9К116 „Бастион”. Нова е и радиостанцията – Р-173. Подсилена е бронировката на куполата, челната корпусна броня и дъното под механик-водача, което води до увеличаване масата на машината - 40,9 за Т-55М и 41,5 t за Т-55АМ. Монтира се и нов, по-мощен двигател – дизелов В-55У с 620 к.с., а по-късно и многогоривен дизелов В-46-5М с 690 к.с.
Line 75 ⟶ 74:
Механик-водачът седи в лявата част на отделението за управление, а в дясната част са разположени стелажи за 20 снаряда. От Т-55 там се разполагат бак-стелажи (известни и като „мокри” стелажи), които едновременно са резервоари за гориво и стелажи за снаряди. В бойното отделение от лявата страна са разположени мерачът и отзад над него - командирът на танка, а вдясно – пълначът. Куполата може да се върти от мерача ръчно или с електромеханичен привод. От Т-54А нататък подът на бойното отделение е въртящ се, което намалява възможността за контузии на пълнача при завъртането на куполата и движението на оръдието.
[[File:T54 Training Parola Tank Museum 4.jpg|alt= Стелаж за снаряди в куполата на Т-54|thumb|Стелаж за снаряди в куполата на Т-54]]
В моторно-трансмисионното отделение, което е отделено от бойното с метална преграда, е разположен двигателят и трансмисията. На листовете над веригите са разположени горивни резервоари и сандъци със ЗИП и инструменти. На
=== Двигател и трансмисия ===
Line 88 ⟶ 87:
Трансмисията на Т-55 се състои от повишаващ [[редуктор]] с предавателно число 0,7, петстепенна [[скоростна кутия]] (5 + 1), главен многодисков (17 диска) фрикцион със сухо триене стомана в стомана, два планетарни механизма за завиване и лентови спирачки, 2 бордови предавки и приводи за вентилатора и компресора. С помощта на два лоста с приводи механик-водачът осъществява двустепенно завиване или спиране на танка. При поставяне на един лост от нулево в I положение въртящият момент на съответното водещо колело се забавя с 1,42 пъти, което спомага за плавното завиване на машината. При поставяне на лоста във II положение се блокира водещото колело и машината завива около оста си. Поставянето на двата привода във II положение спират танка на място. Минималният радиус при завиване на танка с лостове в I положение е 8,91 m, а при II положение – 2,64 m.<ref>Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор”, 4 (79), 2008, с. 26-27.</ref>
[[File:T54 Training Parola Tank Museum 5.jpg|alt= Мястото на мерача в Т-54. Вижда се прицелът ТШ-2А-22, вляво - механизмът за завъртане на куполата, а вдясно - за възвишение на оръдието.|thumb|Мястото на мерача в Т-54. Вижда се прицелът ТШ-2А-22, вляво - механизмът за завъртане на куполата, а вдясно - за възвишение на оръдието.]]
=== Ходова част ===
Line 100 ⟶ 99:
[[File:T54 Training Parola Tank Museum 15.jpg|alt= Курсова 7,62-mm картечница СГМТ|thumb|Курсова 7,62-mm картечница СГМТ]]
[[File:Machine gun PKT.jpg|alt= Танкова 7,62-mm картечница ПКТ|thumb|Танкова 7,62-mm картечница ПКТ]]
Основното въоръжение на танковете Т-54 и Т-55 е 100-mm нарезно танково оръдие [[Д-10|Д-10Т]]. То е създадено още в 1944 г. и е монтирано първоначално на самоходните артилерийски установки [[СУ-100]]. На модификацията Т-54А се монтира усъвършенстваното Д-10ТГ, което има ежектор за продухване на барутните газове от цевта и вертикален електрохидравличен стабилизатор „Хоризонт”. След 1956 г. от версията Т-54Б и на танковете Т-55 се монтира оръдие Д-10Т2С и двуплоскостен стабилизатор „Циклон”. Далекобойността на оръдието с оптичен прицел е 6900 m, а от закрити огневи позиции – до 14 600 m. Далечина на изстрела с право мерене при цел с височина 2 m - 1000 m за бронебоен и 1100 m за осколъчно-фугасен снаряд. Скорострелност – 7 изстрела при стрелба от място и 4 при стрелба от движение. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +18 до –5°. Мъртвата зона за оръдието и картечницата е 20-21 m.
Боекомплектът на оръдието на Т-54, Т-54А и Т-54Б е 34 унитарни снаряда, като от тях 14 са бронебойно-трасиращи БР-412Д, БР-412Б, БР-412, и 20 – осколъчно-фугасни ОФ-412. Модернизираните версии на Т-54 – Т-54М и Т-54АМ, се изравняват като боекомплект с Т-55, а командирската им версия – Т-54АМ има 37 снаряда, колкото има и командирският Т-55К. Боекомплектът на оръдието на Т-55 е 43 унитарни снаряда: осколъчно-фугасни - ОФ-412, ОФ-412Ж; бронебойно-трасиращи - БР-412; бронебойно-подкалибрени - 3БМ8, 3БМ19, 3БМ20, 3БМ25; кумулативни - 3БК5, 3БК5М, 3БК17, 3БК17М. Снарядите са разположени в бойното и отделението за управление: 18 са поставени в бак-стелажите в предната дясна част на отделението за управление; 10 са на стелажи върху металния лист, отделящ бойното от моторно-трансмисионното отделение и 2 – с ремъчно захващане; 4 са закачени ремъчно на десния борд на бойното отделение, а 2 – на левия борд; 5 – на стелажи в задната част на куполата и 2 – закачени ремъчно на десния й борд. Огнеметната версия ОТ-55 има 25 снаряда, а на мястото на бак-стелажите има резервоари с горивна смес за огнепръскачката АТО-200, която е поставено вместо сдвоената картечница. Модернизираната версия Т-55АМ разполага с 42 снаряда.<ref> Карпенко, А. В. Обозрение отечественной бронетанковой техники. СП: Невский бастион, 1996., с. 269-307</ref> От началото на 80-те на модернизираните версии Т-55М на оръдието се монтира и топлозащитен кожух.
[[File:Panzermuseum Munster 2010 0690.JPG|alt= Лазерен далекомер за Т-55|thumb|Лазерен далекомер за Т-55]]
За допълнително въоръжение се използват 7,62-mm картечници. За Т-54 се използват картечници СГМТ – танкова версия на картечницата на Пьотр Горюнов [[СГ-43]]. Една картечница е сдвоена с оръдието и чрез електроспусък се управлява от мерача. Допълнително се монтира и една курсова картечница,
На Т-54 от всички модификации се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М обр. 1938-46 г., която е монтирана на стойка зад люка на пълнача, който стреля с нея. Стандартната скорострелност е 600 изстрела в минута, но поради ограничения боекомплект тя е сведена до 125 изст./мин. Боекомплектът за зенитната картечница е 200 патрона в 4 метални кутии по 50 патрона. Картечницата може да стреля с бронебойни – Б-30, бронебойно-запалителни – Б-32 и БС-41, и бронебойно-запалителни трасиращи патрони – БЗТ.
[[File:T55AM pic6.JPG|alt= Мястото на пълнача в Т-55АМ - вижда се и затворът на оръдието и предпазната преграда за командира на заден план. В горния десен ъгъл се вижда прибор за наблюдение МК-4|thumb|Мястото на пълнача в Т-55АМ - вижда се и затворът на оръдието и предпазната преграда за командира на заден план. В горния десен ъгъл се вижда прибор за наблюдение МК-4]]
В първите серии на Т-55 не е била предвидена зенитна картечница, тъй като се приема, че е неефективна за борба срещу реактивните самолети. В края на 60-те обаче във връзка с широката употреба на бойни вертолети отново започват да се използват. След 1969 г. на люка на куполата отново се монтира 12,7-mm картечница ДШК-М, с която стреля пълначът. Боекомплектът е 300 патрона в 6 метални кутии по 50 патрона.[[File:HVO 2nd Guard Combat Camera 12.7mm machine gun on T-55 Battle Tank.JPG|alt= Стрелба със зенитна 12,7-mm картечница ДШК-М|thumb|Стрелба със зенитна 12,7-mm картечница ДШК-М]]Огнеметната версия ОТ-54 от 1954 г. е въоръжена с огнемет АТО-1, монтиран на мястото на сдвоената с оръдието
След 1960 г. за Т-55 също се разработва огнеметна версия – ОТ-55. Огнеметът е модернизиран – АТО-200.
Line 157 ⟶ 156:
В периода [[1983]]-[[1985]] г. на модернизираните модели Т-55М и Т-55АМ е добавена допълнителна броня на куполата и е усилена челната част на корпуса с многослойна броня – бронирани листове и [[Полиуретан|пенополиуретан]], а на дъното под механик-водача е добавена противоминна защита, ходовата част е защитена от гумирани противокумулативни екрани. На моделите Т-55МВ и Т-55АМВ от 1983-1985 г. е монтирана и навесна динамична защита „Контакт 1”, включително и на бордовите екрани. Т-55Д е оборудван и с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд”. Системата се състои от осем 107-mm заряда – по четири от всяка страна на куполата, захранващ блок и 24,5 GHz радар. Системата по радиолокационен принцип открива приближаващи се управляеми кумулативни ракети на разстояние 330 m. При наближаване до 130 m от танка системата преминава в режим на проследяване и изчислява скоростта и ъгъла на приближаване. След определяне на мястото на контакт активира защитен заряд, който поразява противниковата ракета с осколки.<ref>http://www.btvt.narod.ru/3/kaz_drozd.htm КАЗ „Дрозд”</ref> Танковете в [[Афганистан]] допълнително са оборудвани и с противокумулативни екрани от решетест тип за куполата и бордовете.
[[File:Panzermuseum Munster 2010 0689.JPG|alt= Танк Т-55АМ2-B, съоръжен с димни гранати 902Б "Туча"|thumb|Танк Т-55АМ2-B, съоръжен с димни гранати 902Б "Туча"]]
За защита от оръжия за масово поразяване танкът е оборудван с противоатомна защита (ПАЗ), която в случай на ядрено заразяване херметизира отворите на танка, блокира куполата, създава
Танкът е оборудван и с автоматична противопожарна система „Роса”, състояща се от 3 бутилки със смес „3,5” и 8 датчика, които активират системата. Противопожарната система има и полуавтоматичен режим, при който управлението на пожарогасителите се командва от механик-водача. От версията Т-55М се монтира и система за гасене на напалм „Сода”.
Line 273 ⟶ 272:
'''Египет'''
* '''T-55E MK I''' ( E - Egyptian) – модернизация на Т-55 с нов, по-мощен двигател – 650 к.с. Монтира се система за управление на огъня с лазерен далекомер и балистичен изчислител. Запазва се оригиналното 100-mm оръдие.
* '''T-55E MK II''' модернизация на Т-55 от средата на 90-те години. Монтира се нов, германски двигател с мощност 880 к.с. Оригиналното оръдие е заменено със 105-mm M68. Усилена е бронировката, а масата на танка нараства на 44 t.
Line 279 ⟶ 278:
'''Израел'''
* '''Tiran-5''' – модификация на пленени Т-55. Запазено е оригиналното 100-mm оръдие, но се направени дребни промени по куполата – добавени са нови сандъци за оборудване в задната й част, допълнителни туби с вода, нов изход за антената, капакът на пълнача се отваря назад. Над оръдието се монтира 12,7-mm картечница Browning M2HB. Сдвоената картечница е заменена с 7,62-mm [[Browning M1919|Browning M1919A4]]. По още една такава картечница се монтира до люковете на командира и пълнача. От дясната страна на куполата е монтиран и 60-mm миномет. Отзад на корпуса е изведена телефонна кутия за връзка с пехотата, светлините са заменени с тези от M-60.
* '''Tiran-5Sh''' (Sh – от sharir – силен) – модификация на пленени Т-55. Въоръжени са със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7M68, прицел от американския танк „Шърман”, нови инфрачервени прожектори. Добавена е климатична инсталация, нова система за управление на огъня и за нощно виждане. На някои машини се монтира отпред и гребло.
* '''Ti-67''' – модификация на пленени Т-55, съоръжени с реактивна броня Blazer.
* '''Ti-67S''' – модификация на пленени Т-55, съоръжени с реактивна броня Blazer. Двигателят е американски дизелов
[[File:Enigma2.jpg|alt= Иракски T-55 Enigma|thumb|Иракски T-55 Enigma]]
'''Ирак'''
* '''T-55 Enigma''' – модернизация на Т-55 от 1989 г. Танкът е въоръжен със 125-mm гладкостволно оръдие и зараждащ механизам от Т-72, което води до
'''Иран'''
Line 470 ⟶ 469:
* ''' [[Виетнамска война|Войната във Виетнам]] ''' (1964-1975 г.) – от 1972 г. северовиетнамската армия използва танкове Т-54 в боевете срещу южновиетнамската армия.
*[[File:Abandoned Iraqi T-55 tank, Gulf War.JPEG|alt= Унищожен иракски Т-55 по време на Войната в Персийския залив 1991 г.|thumb|Унищожен иракски Т-55 по време на Войната в Персийския залив 1991 г.]]''' [[Война от Йом Кипур|Войната от Йом Кипур]]''' (1973 г.) – танкове Т-55 са използвани както
* '''Гражданска война в Ангола''' (1975-2002 г.) – използвани от анголската армия през 80-те години.
Line 639 ⟶ 638:
* [[Image:Flag of Czechoslovakia.svg|25px]] [[Чехословакия]] – от СССР са доставени 1800 Т-54 в периода 1958-1963 и 1700 Т-55 1964-1973<ref name="SIPRI" />
| |||