Разлика между версии на „Тракийско въстание (1829)“

В [[1829]] г. започва второто във войната настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава [[Стара планина]] и окупира [[Тракия]]. Българинът кап. [[Георги Мамарчев]] е на чело на голям български доброволчески отряд, който стига до [[Сливен]]. Към войските на генерал Дибич се присъединяват и чети като тази на войводата [[Генчо Къргов]] от с .[[Гурково|Хайнито]]. След прекосяване на Стара планина към нея се присъединяват още жители на Хайнито, [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]] и други селища, първоначално са около 60 души, но впоследствие стигат до 120. Тези доброволчески войски достигат до Адрианопол.
 
В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават. Дружините им участват заедно с руснаците в  щурма на [[редут]]ите при овладяването на [[Созопол]] на 16.II.1829 г.<ref>Ради сБоев, отрядаАнтитурското движение на рускиянаселението от Българското черноморско крайбрежие през Руско-турската война 1828–1829 г., Военноисторическия-сборник, год. ХХХІХ, 5, С флот1970.</ref> Българите помагат  армията да бъде преведена бързо и незабелязано през Стара планина през Айтоския и Върбишкия проход и от нея е превзет Анхиало на 11 юли (стар стил), помагат в превземането на Айтос 13 юли 1829,  Карнобат 15 юли 1829, Ямбол 23 юли 1829 и след  решителното сражение при Балдаморския мост на Сливен на 30 юли 1829 г. В последните два града българите използували поражението на османските войски, за да се снабдят с голямо количество оръжие и боеприпаси. Според сведение на генерал Фьодор Василиевич Ридигер четите на Стоян войвода и Желтък войвода взели над 250 пушки от Ямболския дебой. Много повече турско оръжие взели въстаническите отряди след падането на Сливен.  В Созопол още през февруари е сформирана специална доброволческа команда начело със [[Стойко Маврудов]] от с. Граматиково, която се заема и със задачата да обедини въоръжените сили на българите от Причерноморието. Нейни пратеници стигнали до Малък Самоков, Лозенград, Бабаескийско, Одринско и десетки други селища. Навсякъде те били уверявани от местните старейшини, че ще пометат султанската власт, стига да им се помогне с модерно руско оръжие. Руският гарнизон установил се в Созопол дава 2000 нови пушки изпратени от [[Одеса]] на възстаналите българи да защитеват освободената с въстанието от тях територия<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987]</ref>.
 
На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500 кавалерия щурмува Сзопол, отбраняван от руските моряци и българският отряд.  Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.<ref>Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333</ref>
Анонимен потребител