Тракийско въстание (1829): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 10:
В [[1829]] г. започва второто във войната настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава [[Стара планина]] и окупира [[Тракия]]. Българинът кап. [[Георги Мамарчев]] е на чело на голям български доброволчески отряд, който стига до [[Сливен]]. Към войските на генерал Дибич се присъединяват и чети като тази на войводата [[Генчо Къргов]] от с .[[Гурково|Хайнито]]. След прекосяване на Стара планина към нея се присъединяват още жители на Хайнито, [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]] и други селища, първоначално са около 60 души, но впоследствие стигат до 120. Тези доброволчески войски достигат до Адрианопол.
В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават.
В Созопол още през февруари е сформирана специална доброволческа команда начело със [[Стойко Маврудов]] от с. Граматиково, която се заема и със задачата да обедини въоръжените сили на българите от Причерноморието. Нейни пратеници стигнали до Малък Самоков, Лозенград, Бабаескийско, Одринско и десетки други селища. Навсякъде те били уверявани от местните старейшини, че ще пометат султанската власт, стига да им се помогне с модерно руско оръжие. Руският гарнизон установил се в Созопол дава 2000 нови пушки изпратени от [[Одеса]] на възстаналите българи да защитеват освободената с въстанието от тях територия<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987]</ref>.
На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500 кавалерия щурмува Сзопол, отбраняван от руските моряци и българският отряд. Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.<ref>Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333</ref>▼
Фактически през лятото на 1829 г. турската власт била отхвърлена в много краища на Тракия от Лозенградско и Созополско до Сливенско и Тополовградско и най-вече в Странджа и Сакар. Всички християни и останалите тук-там мюсюлмански жители престанали да изпълняват задължения си към нея, да плащат данъци, да се явяват в определени дни за ангария във владенията на местните управници и т. н. Българите организирали своя местна стража, стегнали въстаническите отряди и започнали да се подчиняват само на своите старейшини и войводи. Четите на Стоян войвода и Гълъб войвода, на Петър войвода и Бойчо войвода кръстосвали Странджа и Сакар надлъж и шир, унищожавали турски обози с храни и дрехи, нападали башибозушки шайки и снабдявали въстаниците с така нужното им оръжие. Под непрестанните удари дотогавашните османски господари от село Ичме (Стефан Караджово), Факия, Голям Боялък (Шарково), Карабунар (Грудово), Караеврен (Близнак), Гьоктепе (Звездец), Юктепе и много други села край Лозенград, Малко Търново и Ениатско стотици османски семейства избягали в Одрин, Цариград и други здраво укрепени центрове.
== Бойни действия ==
Българите на Стойко Маврудов участват заедно с руснаците в щурма на [[редут]]ите и овладяването на [[Созопол]] на 16 февруари 1829 г.<ref>Ради Боев, Антитурското движение на населението от Българското черноморско крайбрежие през Руско-турската война 1828–1829 г., Военноисторическия-сборник, год. ХХХІХ, 5, С 1970.</ref>
▲<nowiki> </nowiki>На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500 кавалерия щурмува Сзопол, отбраняван от руските моряци и българският отряд. Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.<ref>Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333</ref>
В началото на август 1829 г. въстанниците изненадали в Малкотърновско „движеща се на югозапад турска част, водена от Халил паша, и я унищожили до крак” в станалото тежка и кръвопролитно сражение.<ref name=":0">"Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987</ref>
| |||